Бриана отвърна с усмивка, прегърна Амос и го целуна по бузата.
— Липсваше ни с твоя хумор, Амос.
Амос се огледа, унесен в спомени.
— Толкова много хора съм виждал да загиват по тези стени, че Крудий никак не ми е липсвал, Бриана. — После също я целуна по бузата и я стисна в мечешката си прегръдки. — Но проклет да съм, ако двамата с Мартин не сте ми липсвали.
Прегърнати, високата херцогиня и дебелият морски капитан се заизкачваха по стъпалата на замъка.
Мартин покани Николас да седне и се премести зад голямото писалище. Кабинетът на херцога изглеждаше малък в сравнение от този на Арута в Крондор и Николас се огледа.
На стената зад Мартин беше провесено знамето на Крудий с гларуса. Над птичата глава личаха смътни очертания на корона, но везмото беше свалено. Николас знаеше, че дядо му някога беше държал този пост и че той също като Мартин е бил втори сериозен претендент за короната, която сега носеше чичо му Луам. Но потомството на Мартин бе лишено от наследство поради незаконното му рождение и всички формални белези за такава претенция бяха заличени от фамилните инсигнии.
— Този кабинет беше известно време на баща ти — каза Мартин — в годините на Войната на разлома. Преди това, Николас, той е бил кабинет на дядо ти, а преди него — на неговия баща и на неговия дядо.
Николас забеляза, че освен херцогското знаме по стените няма нищо — дори никакви лични трофеи; само една голяма карта на херцогството и още една на цялото Кралство красяха иначе голия камък. Писалището на Мартин беше също така спретнато подредено, само с една мастилница и паче перо до нея, калъп червен восък за херцогския печат и една свещ. Два пергаментови свитъка намекваха за нещо недовършено, но иначе стаята създаваше впечатление за организираност и ред, сякаш сегашният й обитател не понасяше работният му ден да приключи с недовършена задача и нерешен проблем. Николас усети, че всичко това му е много познато, защото усетът за ред бе отличителна черта и на баща му. Младежът насочи отново вниманието си към чичо си, който го гледаше напрегнато и се изчерви.
Мартин му се усмихна.
— Ние сме от едно семейство, Николас. Никога не забравяй това.
Николас сви рамене.
— Слушал съм татко да разказва за Крудий, а и безкрайните разкази на Амос за войните, но… — Огледа стаята още веднъж. — Предполагам, че просто не съм знаел какво да очаквам.
— Точно затова си тук — каза Мартин. — Арута пожела да научиш нещо за рода си.
— Условията в този двор са груби, според крондорските стандарти — продължи херцогът. — А според стандартите на Риланон и другите източни дворове — почти примитивни. Но скоро ще се увериш, че за най-съществените неща тук е достатъчно удобно.
Николас кимна.
— С какво точно ще се занимавам?
— Арута остави на мен да реша — отвърна Мартин. — Смятам на първо време да те назнача за свой скуайър. Малко си голям вече за този пост, но така ще си край мен, а след време току-виж ти намеря и по-подходяща работа. Приятеля ти ще зачисля към Марк.
Николас понечи да възрази, но Мартин каза:
— Скуайърите нямат свои скуайъри, Николас. — Младежът кимна.
— Довечера ще имаме официален прием с трупа музиканти, които са в града. А от утре ще поемеш задълженията си.
— Какви ще са те?
— Икономът Самюъл ще те запознае със задълженията ти. Мечемайстор Чарлз и конемайстор Факсън ще ти възложат други. Всеки ден ще има да свършиш по няколко неща, но преди всичко ще трябва да ме улесняваш в ефикасното управление на херцогството. Сигурно си забелязал новите постройки по крайбрежните хълмове и отвъд тях. Крудий постепенно се превръща в голям град. Много работа има да се върши. Сега ще наредя на някой от слугите да ти покаже квартирата.
— Благодаря, чичо Мартин. — Николас стана, след като Мартин излезе иззад писалището, отвори вратата и махна на един от слугите в коридора да се приближи.
— И запомнете, ваше височество — каза Мартин. — Считано от утре, ще се обръщате към мен с „ваша светлост“. А обръщението към вас ще е „скуайър“.
Николас се изчерви от смущение, кимна и тръгна след слугата към новото си жилище.
Вечерта Николас седеше между чичо си и братовчед си Марк. Храната беше апетитна, макар и без деликатеси, виното — ароматно, и забавленията — прилични. По-голямата част от вечерта за младия принц премина в зяпане през раменете на стринка му и чичо му към седящата до Маргарет Абигейл. Двете момичета като че ли не отлепваха главите си една от друга и Николас, кой знае защо, усети, че се изчервява. Няколкото му опита да заговори Марк приключиха с кратки отговори и дълго мълчание. На Николас започна да му се струва, че по неизвестни причини братовчед му нещо не го харесва.