Амос, Накор и Гуда Буле седяха чак в другия край на масата и Николас нямаше как да поговори с някой от тях. Явно си прекарваха добре с мечемайстор Чарлз и конемайстор Факсън.
Хари пък правеше опити да въвлече в разговор някакъв младеж до него. Младежът, изглежда, говореше много тихо, защото Хари трябваше непрекъснато да се навежда, за да го чуе. Не изглеждаше много по-голям от момчетата, навярно на около деветнадесет години, най-много на двадесет. Косата му беше смайващо светла, стигаше до раменете му и той непрекъснато я отмяташе от челото си. Очите му бяха сини и Николас си представи, че ако този човек благоволи веднъж поне да се усмихне, сигурно ще мине за доста симпатичен.
— Кой е този, братовчеде?
Марк извърна глава.
— Този ли? Антъни. Той е магьосник.
— Наистина? — възкликна Николас зарадван, че най-после е измъкнал повече от една фраза от устата на братовчеда. — И какво прави тук?
— Баща ми преди няколко години помоли твоя баща да се застъпи пред господарите на Звезден пристан да ни пратят тук някой магьосник. — Марк сви рамене. — Нещо свързано с дядо ни, предполагам. — Остави реброто, което гризеше, топна пръсти в пълната с вода купа и ги изтри в ленената салфетка. — Баща ти не ти ли е разказвал за магьосниците в двора на Крудий?
Зарадван, че най-после завързват някакво подобие на разговор, Николас сви рамене.
— Малко. За Кълган и Пъг, имам предвид. С Пъг се срещнахме по време на това пътуване.
Марк не свали очи от магьосника.
— Антъни е свестен човек, уверявам те, може дори приятел да ти стане, като се опознаете. Но е доста затворен, а в редките случаи, когато татко му е искал някакъв съвет, все е склонен да се измъква. Боя се, че изборът на чародеите от Звезден пристан да пратят тук точно него е някаква шега.
— Наистина?
Марк го изгледа кисело.
— Братовчеде, непрекъснато го повтаряш това „наистина“ все едно, че ще седна да си измислям.
— Извинявай — каза Николас и малко се изчерви. — Просто навик. Исках да кажа, защо смяташ, че господарите на Звезден пристан ще го правят това, с шегата?
— Защото май не е много добър магьосник, доколкото ги схващам тези неща.
Николас за малко да изтърси пак „Наистина?“, но се овладя в последния момент и го промени на:
— Интересно. Искам да кажа, човек не среща магьосници толкова често, но малкото, които са идвали в двора ни, не са се занимавали много-много с магии. Във всеки случай не и пред хорските очи.
Марк сви рамене.
— Предполагам, че е полезен, но нещо в него ме кара да съм предпазлив. Има си някакви тайни.
Николас се засмя и Марк се обърна да види дали не се смее на него. Принцът каза:
— Мисля, че това е част от цялата им работа, нали знаеш. Промъквания в сенките, разни загадки и прочие.
Марк отново сви рамене и се подсмихна.
— Може би. Все едно, той е съветник на татко, макар че не се занимава много с тази работа.
Доволен, че не са потънали отново в неловко мълчание, Николас продължи разговора.
— Знаеш ли, познавах бащата на конемайстора ви. Не предполагах, че Факсън толкова ще прилича на стария херцог.
Марк изсумтя равнодушно.
— Гардан беше много стар, когато се върна от Крондор. Не съм забелязал.
Доловил, че разговорът се изплъзва, Николас каза:
— Много се натъжих, като чух за смъртта му миналата година.
Марк отново сви рамене — най-изразителният му жест, както изглежда.
— Той не правеше почти нищо, освен да лови риба и да разказва историите си. Много стар беше. И аз го харесвах, но… — Отново сви рамене. — Нали знаеш, човек остарява, после умира. Такива работи.
Този път бе ред на Николас да свие рамене.
— Сигурно наистина е бил много остарял. Аз го помня отпреди десет години. — Отказа се да разтегля разговора повече и остатъкът от вечерята мина в мълчание.
След като вечерята приключи, Мартин стана и заяви:
— Приветстваме с добре дошъл в нашия дом своя племенник Николас. — Събралите се придворни и прислугата изръкопляскаха учтиво. — Считано от утре, той ще служи като мой личен скуайър. — При тези думи Хари погледна озадачено приятеля си. Николас сви рамене.
Мартин каза:
— А неговият спътник, Хари от Лъдланд, ще бъде скуайър на моя син.
Хари направи кисела физиономия: „Аха, ясно.“
— А сега — каза Мартин — желая на всички ви лека нощ.
Подаде ръка на Бриана и я поведе към вратата. Маргарет и Абигейл тръгнаха след тях, после стана и Марк, обърна се към Хари и рече:
— Е, щом ще си ми скуайър, искам да ме събудиш един час преди изгрев-слънце. Попитай някой от слугите къде са ми покоите. И гледай да не закъсняваш. — Обърна се към Николас и каза: — Татко също ще иска да си готов утре.