Николас не хареса много тона на братовчед си, но се постара да отвърне много учтиво:
— Ще съм готов.
Марк се усмихна, което беше изненадващо, защото за пръв път през целия прием на равнодушно намръщеното му лице се появи нещо като изражение.
— Надявам се. — Махна на слугите и каза: — Покажете стаите на двамата скуайъри.
Момчетата закрачиха след двамата слуги и когато подминаха магьосника, Хари му подвикна:
— До скоро виждане, Антъни.
Магьосникът измърмори нещо неразбрано в отговор. Щом завиха по дългия коридор, Хари прошепна:
— Това е магьосникът на херцога.
— Знам — отвърна Николас. — Марк ми каза, че не бил много добър в занаята си.
Хари даде да се разбере, че няма мнение по въпроса, но отвърна:
— Изглежда ми свестен човек, макар и малко затворен. И освен това само мънка.
Слугите отведоха двамата младежи до две съседни врати. Николас отвори тази, която му посочиха и влезе в нещо, което можеше да се определи само като килия. На пода имаше сламеник, а в единия ъгъл — малка ракла за личните му вещи. Малка масичка, стол и груба глинена лампа на масичката изчерпваха цялото обзавеждане. Николас се обърна към слугата, който вече си тръгваше, и попита:
— Къде са ми нещата?
— На склад са, скуайър — отвърна слугата. — Негова светлост каза, че няма да ви трябват преди да си тръгнете, затова нареди да ги приберат в едно от мазетата. Всичко, което ще ви трябва, ще го намерите в раклата.
Хари плесна приятеля си по рамото.
— Е, скуайър Ники, я да вземем да легнем сега и да му поспим. Утре ще трябва да ставаме рано.
— Не ме оставяй да се успя — отвърна със свит стомах Николас.
— Какво печеля?
— Да не те изритам по задника например.
Хари като че ли се замисли за миг и отвърна:
— Звучи честно. — Засмя се и добави: — Не се тревожи. Ще свикнеш като скуайър. Виж мен: толкова ти служих и още не съм умрял.
Хари влезе в стаята си, а Николас вдигна очи към тавана, сякаш да каже: „Не си, защото никога не ти се е налагало наистина да си такъв“. Влезе в килията си с много мрачно предчувствие, затвори вратата и се съблече. Духна лампата, добра се в тъмното до сламеника, легна в грубата постеля и се зави с единственото одеяло. Остатъка от нощта изкара в мятане и въртене, с много малко сън и много повече страх.
Някой почука и Николас веднага се събуди. Ръката му зашари в тъмното и едва сега ужасно притеснен той осъзна, че е изгасил лампата, без да остави нещо, с което да я запали. Намери дръжката на бравата в тъмното и отвори вратата. Хари, който беше застанал на прага, попита:
— Така ли смяташ да излезеш?
Николас се почувства глупаво само по долна риза и отвърна:
— Забравих да оставя кремък и огниво.
— Те са на масата зад лампата, където се оставят обикновено. Аз ще я запаля; ти се обличай.
Николас отвори раклата и намери вътре проста туника и панталони в кафяво и зелено, които, както предположи, трябваше да са униформата на скуайърите в Крудий, понеже Хари беше облечен по същия начин. Облече ги и реши, че му стоят добре. Измъкна ботушите си и попита:
— Каква е тази работа със ставането преди изгрев?
Хари отиде до вратата, затвори я и отвърна:
— Ами селяни.
— Селяни?
— Нали се сещаш. Селски народ. Винаги стават преди да е съмнало и си лягат с кокошките.
Николас изръмжа разбиращо и нахлузи ботушите си. Левият му крак изглеждаше леко подут, поради което направеният специално за него ботуш се обу малко по-трудно.
— По дяволите. Тук май е по-влажно, отколкото вкъщи.
— Чак сега ли забеляза! — възкликна Хари. — Искаш да кажеш, че мъхът по камъните до леглото ти не те е подсетил?
Николас замахна разсеяно към него.
— Хайде — засмя се приятелят му. — Не бива да закъсняваме още първия ден.
Тръгнаха по тъмния коридор и изведнъж Хари каза:
— Къде са слугите?
— Ние сме слугите, тъпак такъв — отвърна Николас. — Мисля, че се сещам къде са стаите на семейството.
С опитване и грешки момчетата се добраха някак до крилото за семейството на херцога. Скромни жилища в сравнение с това, с което беше свикнал принцът у дома, но въпреки това можеше да се каже, че са по-удобни от килийките, в които двамата бяха изкарали нощта. От две стаи излязоха двама слуги, Николас попита и им обясниха къде всъщност са спалните на лорд Мартин, лейди Бриана и на младия господар Марк.
Момчетата заеха местата си до съответните врати и зачакаха. След няколко мига Николас се осмели лекичко да почука. Вратата се отвори, Мартин надникна навън и каза: