Двете момчета се понесоха по коридора и профучаха през отворената врата тъкмо когато старецът сядаше. Той вдигна побелелите си вежди и изсумтя:
— Тъкмо навреме този път, а, момченца?
Присви очи, позамисли се какво да им нареди и каза:
— Хари, ти иди на пристанището да видиш дали пощенският пакет от Карс е пристигнал снощи. Трябваше да дойде вчера и ако още го няма, херцогът иска да знае. — Хари не изчака да разбере дали и на Николас ще му възложат нещо извънредно; щом икономът възложеше нещо, никой паж или скуайър не смееше да се мотае. Самюъл продължи: — Николас, ти при господаря си.
Николас се забърза към покоите на херцога. След като вече не се налагаше да препуска през още тъмните коридори, той изведнъж изпита умора. По природа не беше от най-ранобудните и тази работа с ранното ставане почваше да си казва думата.
Още от първата сутрин след официалния прием любопитството от това, че се намира в този замък край границата, бързо се замени с ежедневната рутина: или трябваше да бърза нанякъде, или да стои и да чака. А работното време беше от преди съмване до след вечеря. Принцът като че ли беше очаквал нещата да са по-различни, но колко и в какво точно по-различни — това вече започваше да се изплъзва от ума му.
Стигна до вратата на спалнята на Мартин и Бриана и зачака. Ако можеше да съди по скромния си опит от последната седмица, херцогът и херцогинята щяха да станат, да се облекат и да излязат след няколко минути. Николас се обърна и се загледа през прозореца, обърнат към двора и града зад стената. Утрото все още беше тъмносиво и макар Николас да беше свикнал с очертанията на Крудий, все още не беше достатъчно светло, за да могат да се различат подробностите на града. Слънцето щеше да се вдигне след около час и градчето щеше да се окъпе в блясъка на зората… или да остане заслонено от сивата пелена на облаците. Николас бе забелязал, че времето тук е трудно да се предскаже.
Момчето се прозя уморено и съжали, че още не си е в постелята. Не в тази постеля, поправи се той бързо, а в удобното си легло в Крондор. Трябваше да си признае, че умората правеше този груб сламеник поносим, но чак да го нарече и удобен — едва ли. Все още понякога го обземаше тъга по дома, но само в редки мигове като този, когато му оставаше по някоя свободна минута да помисли за себе си. През останалото време беше твърде зает.
Чичо му го караше да се чувства неловко. Преди да дойде в Крудий, спомените му за Мартин бяха като за един едър мъж с големи нежни длани, който веднъж, когато бе гостувал в Крондор, го беше носил на конче. Но това беше преди повече от четиринадесет години. Оттогава Мартин беше посетил двора на Крондор само още веднъж, но Николас лежеше болен и Мартин се беше отбил само за пет минути. И сега онзи топъл, нежен спомен за чичо му бързо се сменяше с реалността за един доста чужд и далечен човек.
За разлика от Самюъл, Мартин като че ли никога не избухваше, нито повишаваше тон. Но умееше да поглежда двете нови момчета с такъв поглед, че им се дощяваше да запълзят и да се скрият в някоя дупка като мишлета. Ако Николас или Хари се проваляха в някоя задача, не им казваше нищо, но им обръщаше гръб с неизреченото си неодобрение. Момчетата сами трябваше да решат как да си поправят грешката.
Хари поне си имаше Марк, който най-охотно му обясняваше защо и в какво точно се е изложил. Вече бяха разбрали, че студенината на Марк към тях донякъде се дължи на факта, че допреди пристигането на Николас той самият бе служил като скуайър на баща си, така че съвсем естествено сравняваше тяхната работа със собственото си доскорошно представяне. Веднъж Николас бе допуснал грешката да възрази, че не е честно да ги гълчат за това, че не знаят къде се намира едно или друго, когато ги пратят по задача, при което Марк се обърна и му каза много хладно:
— Ами като не знаете, ще трябва да го намерите къде е, нали?
Вратата се отвори и Николас се сепна и се събуди от унеса си. Бриана излезе след съпруга си от спалнята и се усмихна:
— Добро утро, скуайър.
— Милейди — отвърна с изискан поклон Николас. Дворцовият му маниер я развесели още повече — това се беше превърнало вече в нещо като малка игра между двамата.
Мартин затвори вратата и каза:
— Николас, двамата с херцогинята ще пояздим малко сами тази сутрин. Иди да ни приготвиш конете.
— Да, ваша светлост — поклони се Николас и се затича без повече приказки по коридора. Самюъл беше уведомил Николас, че когато Бриана и Мартин излязат да пояздят сутрин, разходката им обикновено трае два-три часа, така че скуайърът знаеше, че ще се отбият в кухнята за провизии. Реши да прояви малко инициатива и се понесе към кухнята.