— Конете ще са готови — увери го Факсън.
Николас се забърза към кухнята и завари там Мартин и Бриана да преглеждат провизиите. Херцогът и жена му одобриха избраните продукти, Бриана махна на две от слугините да я последват и излезе, а Мартин се запъти към оръжейната и Николас тръгна след него, без да пита. Когато стигнаха до оръжейната, войникът на пост отдаде чест и отвори вратата.
Мартин изчака, докато Николас запали фенера. Светлината затрепка и затанцува, отразена от лъскавия метал по стените. Купища мечове, саби и копия, щитове и шлемове покриваха всяка стена. Николас се забърза към другата врата и я отвори — досещаше се какво ще им трябва.
Мартин пристъпи в малката стаичка, където се пазеше личното му оръжие, и си избра един дълъг лък, висящ на една от стените. Подаде го на Николас, докато той самият започна да пълни колчана със стрели — бяха дълги един мъжки разкрач. Николас не беше виждал досега как стреля дългият лък, защото всички войници в Крондор носеха на въоръжение или арбалети, или къси конни лъкове, но беше чувал невероятни разкази за това мощно оръжие: че опитен стрелец може да прониже с металния връх на дългата стрела почти всяка броня.
Николас знаеше, че чичо му е служил като майстор-ловец при техния дядо по време, когато рождените му права са били тайна, освен за малцината най-близки съветници на стария херцог. Малко преди смъртта си херцог Боррик го беше признал за свой син, издигайки го от простолюдието, за да стане след време херцог на Крудий. Но още преди това Мартин беше извоювал славата си на един от най-добрите стрелци с лък в Западните владения.
Херцогът подаде на Николас пълния колчан, после огледа оръжията по стената, избра два ловни ножа с широки остриета и също ги връчи на скуайъра. След това избра още един лък за херцогиня Бриана, който също подаде на Николас. Последният му избор беше още един колчан с по-къси стрели.
Излязоха в каменния двор. Лейди Бриана вече ги чакаше до двата оседлани коня. Не беше нужно да се обяснява на момчето, че това няма да е само разходка, а лов, и че херцогът и жена му вероятно ще отсъстват цял ден, ако не и повечко, ако решат да преспят на открито.
Хари се появи тичешком, спря да си поеме дъх и каза:
— Ваша светлост! Пощенската платноходка от Карс още не е дошла.
Мартин свъси вежди.
— Предай на Марк да напише писмо за лорд Белами в Карс. Да го попита дали платноходката не се е върнала по някаква причина в Карс. Да го прати по гълъб.
Хари понечи отново да хукне, но Мартин го спря с думите:
— И, скуайър…
Хари се спря и се обърна.
— Да, ваша светлост?
— Другия път като те пратят до пристанището по служба, вземи кон.
Хари се ухили тъпо, поклони се и побягна.
Бриана се качи, без да чака ненужна помощ, и Николас й подаде лъка, колчана и единия нож. След като и Мартин се метна на седлото, Николас подаде останалото оръжие на херцога.
— Сигурно няма да се върнем преди утре по залез, скуайър — каза Мартин.
— Ваша светлост? — попита объркано Николас.
— Днес е шестък, ако не си забелязал. — Така беше. — Следобеда можеш да прекараш свободно. Обади се на господин Самюъл, ако има някакви задачи за теб, докато се върнем.
— Да, ваша светлост.
Двамата излязоха от двора и Николас въздъхна. Шестък. Свободният за всички ден във всеки замък или дворец на Кралството. Седмък беше денят за усамотение в размисъл и за поклонения, макар Николас да бе забелязал, че доста от слугите продължават да шетат в двореца на Крондор и в седмък. Двамата с Хари бяха пристигнали миналата седмица в седмък, така че нямаше никаква представа какво може да очаква през първия си свободен ден, откакто беше слязъл от кораба.
Момчешките крясъци ехтяха из страничния двор до градинката, която всички тук наричаха „Градината на принцесата“. Навремето в нея се беше усамотявала лелята на Николас, принцеса Карлайн, и името се беше лепнало оттогава.
Вихреше се доста грубовата игра на футбол, като един от войниците беше поел ролята на рефер. Отборите бяха съставени от синовете на слугите в замъка, няколко пажа и двама от по-младите скуайъри. Зоната с установените размери беше очертана в пръстта, с по една врата с опърпана мрежа в двата края. Можеше и да не прилича на смарагдовозеленото тревно поле на професионалния стадион в Крондор, но си беше игрище.
Насядали на една ниска стена, ограждаща градината, Маргарет, Абигейл и Марк гледаха. Накор и Гуда наблюдаваха играта от другата страна на игрището заедно с група войници и щом го забелязаха, двамата му махнаха с ръце. Николас също им махна за поздрав.
Целия предобед Николас беше тичал по задачи, възлагани му една след друга от иконома Самюъл; накрая се беше промъкнал грохнал в кухнята, за да изяде лекия обяд, който Магя беше приготвила за скуайърите, и чак след това вече можеше да помисли какво да прави със свободното си време. Беше се чудил дали да не се прибере да дремне, но шумът на играта го привлече.