Хари изгледа двете момичета и подхвърли:
— А басът?
Маргарет го погледна с хитра усмивчица.
— Какъв е залогът?
— Много лесно — отвърна уж небрежно Хари. — След две седмици нали ще има празник, ще трябва някой да ви придружава.
Маргарет се подсмихна и погледна към Абигейл.
— И двете?
Хари се изсмя.
— Че защо не? Това ще ги побърка и двамата.
Маргарет се изсмя на глас.
— Голям приятел си, няма що!
Хари сви рамене.
— Николас го познавам много добре и освен ако не бъркам нещо, между двамата с Марк започва едно дълго и сигурно много интересно съперничество. — Погледна Абигейл в лицето и добави: — Имам чувството, че двамата са очаровани от вас, милейди. — Абигейл прояви благоприличието да се изчерви, макар да не й пролича, че това е новина за нея.
— А вашите амбиции какви са, скуайър?
Откровеният въпрос на Маргарет завари Хари неподготвен.
— Ами… никакви, струва ми се — отвърна той смутено.
Маргарет го потупа свойски по крака и Хари усети, че сега той се е изчервил.
— Както кажете, скуайър — каза дъщерята на херцога.
Хари усети топлина по цялото си тяло от ръката й на бедрото си и изведнъж му се дощя да изчезне някъде, вместо да седи до нея. Никога не беше имал проблем да спре и да поговори с някоя от младите жени от персонала на принца в Крондор, било със слугинчетата, които бяха в по-неизгодно положение от него поради ранга си, или с дъщерите на придворните благородници, в по-неизгодно положение заради младостта си. Но Маргарет изобщо не се държеше като свенливо и неопитно момиченце. В това девойче, почти на годините на Хари и Николас, имаше нещо много открито.
Абигейл се загледа в играта с явно раздвоени предпочитания, но Маргарет загуби интерес, започна да се озърта, забеляза Антъни, застанал зад тях в градината, и му махна да дойде при тях.
Младият чародей се приближи и се поклони малко неловко. Маргарет му се усмихна:
— Антъни, как си?
— Чудесно, милейди. Реших да изляза малко на въздух и слънце и да погледам играта.
— Що не седнеш ей тук, до Абигейл — покани го с тънка насмешка Маргарет. — Трябва й подкрепа. Двама глупаци си проливат кръвта в нейна чест.
Абигейл се изчерви свирепо и отвърна много хладно:
— Изобщо не е смешно, Маргарет.
Не можеше да се каже, че двете са особено близки. Маргарет беше изкарала по-голямата част от детството си в игри с брат си и с грубоватите му приятели. Няколкото градски момичета — дъщери на по-богатите търговци, — избрани за нейни компаньонки, бяха не по-малко възмутени от наставничките на Маргарет, когато дъщерята на херцога проявяваше безразличие към обучението, полагащо се за младите дами от нейния ранг. Майка й беше преживяла младостта си като воин и не виждаше особена полза в нещата, на които се опитваха да я обучат, освен от четенето и писането, и често спестяваше на дъщеря си наказанията, когато тя захвърляше ръкоделието, за да излезе да поязди или половува.
Абигейл беше просто последната от дългата поредица спътнички за немарливата и грубовата щерка на херцога и не подхождаше на нрава на Маргарет много повече от другите, само дето не си изпускаше толкова често нервите. Абигейл обикновено проявяваше добро чувство за хумор, което този път бе подложено на сериозно изпитание, когато Маргарет подхвърли много весело:
— Напротив, мисля, че е.
Хари се усмихна зарадван, че поне за малко е престанал да бъде център на внимание. Докато щерката на херцога следеше играта, той се загледа в профила й. На пръв поглед не можеше да се каже, че е ужасно красива, но в държането й имаше нещо властно, долавяше се някаква царствена гордост: не беше суетното позьорство на дворцова дама, а по-скоро самоувереността, излъчвана от майка й, като на жена, която не храни съмнения в своите способности и мястото си под слънцето. Изведнъж Хари се почувства много неловко.
Играта продължаваше и Хари забеляза, че носът на Николас е разкървавен. Огледа игрището за Марк и забеляза, че синът на херцога не изглежда много по-добре от Николас — лявото му око беше подуто.
Хари махна на Накор от другата страна на игрището. Дребният мъж извърна очи към небето и завъртя пръст до главата си, показвайки му, че някой сигурно е полудял. Хари го запита с жест кой точно и Гуда, забелязал безмълвния им разговор, показа, че са и двамата. Хари се засмя.
— Какво? — попита Маргарет.
— Доста грубо играят тук, нали?
Маргарет се засмя съвсем не като дама и отвърна:
— Само когато си мислят, че трябва да докажат нещо, Хари.