Хари не беше виждал Николас да играе толкова агресивно. Досега принцът освен вродената си бързина винаги беше използвал и главата си в какъвто и да било спорт, но днес играеше като полудял.
Марк се отскубна от съперника си, прихвана един пас в движение и се понесе към вратата в другия край на игрището. Николас се засили след него и зяпачите завикаха окуражително и на двамата.
Маргарет започна да се смее, Абигейл седеше, стиснала ръце в скута си и на лицето й бе изписана тревога. Хари отвори уста да завика, но гласът заседна в гърлото му. Николас накуцваше и Хари разбра, че няма да може да настигне Марк. Николас напрягаше всички сили, но нещо в движенията му не беше наред.
Хари скочи от ниската стена и Маргарет го погледна учудено и попита:
— Какво има?
Без да й обръща внимание, той се затича към другия край на игрището, където Николас падаше на земята, изоставен от останалите играчи, а Марк стигна до противниковата врата и ловко вкара гол. Реферът извика за край на мача. Докато победителите се трупаха около Марк, Хари стигна до приятеля си и коленичи до него.
— Николас! Какво ти стана?
Лицето на принца се беше сгърчило и пребледняло, по бузите му се стичаха сълзи. Той стисна левия си крак и едва успя да промълви:
— Помогни ми да стана.
— Не. По дяволите, ти си пострадал.
Николас хвана Хари за туниката и изпъшка:
— Помогни ми да стана!
Прошепна го ядосан от безсилието си и с болка. Хари го хвана здраво под мишницата и го изправи.
Марк и другите момчета се приближиха. Накор тичаше през полето от другата страна.
— Добре ли си? — попита синът на херцога.
Николас се усмихна насила.
— Изкълчих си глезена. Нищо ми няма. — Хари почти не можа да познае гласа му, погледна го и видя, че лицето на принца е станало тебеширено. — Хари ще ми помогне да се прибера. Ще се оправя.
Преди Марк да успее да каже нещо, Накор го изгледа с присвити очи.
— Счупил ли си нещо?
— Не, нищо ми няма — отвърна Николас.
— Виждал съм и трупове, на които им „няма нищо“ — изръмжа дотичалият само преди миг Гуда. — Дай аз да те занеса до стаята ти.
Но преди наемникът да се е навел, Антъни хвана Николас под другата мишница.
— Оставете. Аз ще му помогна.
Момичетата също бяха дошли. Маргарет изгледа братовчед си без никакъв сарказъм и попита:
— Добре ли си?
Николас се усмихна насила.
— Да.
Абигейл стоеше мълчаливо до дъщерята на херцога, но очите й издаваха искрено притеснение, докато Хари и Антъни поведоха принца. Той закуцука между двамата, докато заобиколят градината, след което припадна.
Съвзе се чак когато стигнаха до стаята му. Антъни и Хари го сложиха да легне на сламеника и Хари каза:
— Какво стана?
— Някой ме настъпи по недъгавия крак и усетих, че нещо изпука. — Лицето на Николас все още беше пребледняло и от него се стичаше пот.
— Трябва да свалим ботуша — каза Антъни.
Николас кимна и стисна зъби, докато двамата го сваляха. Сгърчи се от болка, но запази съзнание.
Антъни огледа деформираното стъпало и каза:
— Не мисля, че има счупени кости, но нещо се е разместило. Виж тук.
Николас се надигна на лакти и погледна където му сочеше младият маг — гаден червен оток, покрил почти половината от горната страна на стъпалото. Антъни натисна силно с палец отока и Николас извика от болка, но магьосникът продължи да натиска. Чу се рязко изпукване, придружено от изненаданото пъшкане на Ники. После той раздвижи стъпалото си и размърда недоразвитите пръсти. Антъни постави леко крака на постелята и Николас се отпусна с въздишка.
— Ще пратя слуги до залива за ведро солена вода — каза Антъни. — Ще го киснеш половин час, после дръж крака изпънат и затоплен цялата вечер. Ще се подуе, но мисля, че скоро ще се оправи. Ще помоля херцога утре да те освободи от работа и още няколко дни да ти възлагат по-леки неща. Няколко дни ще куцаш лошо, приятелю. — Младият магьосник се изправи и каза: — Утре ще те прегледам пак.
— Значи вие сте и лечителят на херцога, не само съветник? — каза Хари.
Антъни кимна.
— Да, може да се каже.
— Мислех, че лечителите са жреци — каза Хари.
— Да, но и някои магьосници разбират от лечителство. — Антъни се усмихна. — Утре ще се видим, Николас.
Когато магът стигна до вратата, Николас каза:
— Антъни?
Магьосникът се спря и се обърна.
— Да?
— Благодаря ти.
За миг Антъни замълча, а после се усмихна и усмивката го подмлади още повече — почти колкото двете момчета.
— Разбирам.
След като Антъни излезе, Хари се обърна към Николас и попита:
— Какво разбира?
Измъкна малкото столче изпод масичката и седна. После извади една ябълка, разчупи я на две и подаде половината на Николас.