Николас се облегна на стената зад сламеника и отхапа от ябълката.
— Разбира, че двамата с Марк още доста време ще си трошим главите.
— Онова преди малко не беше игра, Ники. Беше си истинска война. Ти за едно полувреме получи повече удари, отколкото съм те виждал да получаваш за цял сезон. И също така не съм те виждал да раздаваш толкова лакти. Вие двамата не играехте футбол, а се опитвахте да се убиете.
— Как си позволих да стигна дотам? — въздъхна Николас.
— Имаше неблагоразумието да си пожелаеш същото момиче като Марк, а макар сега да играеш ролята на скуайър, той много добре знае, че си син на принца на Кралството, докато той е само син на херцог.
— Само син на херцог?
Хари поклати глава.
— Понякога си много задръстен, приятелю. — Махна с ръка и продължи: — Ако Марк отиде в който и да е град, освен Крондор или Риланон, местните момичета ще си счупят краката да му привлекат вниманието. Тук на Далечния бряг той е най-желаният ерген заради роднинската си връзка с краля и прочие. Но ти, срамежливото ми приятелче, си най-желаният ерген на север от Велики Кеш, след като братята ти са вече женени, и освен това си братът на бъдещия ни крал. Хубавичката лейди Абигейл може да си счупи краката да тича след Марк, но види ли те, ще спре и ще се позамисли. — Сви рамене и добави: — Така става обикновено.
При споменаването на Абигейл Николас въздъхна.
— Смяташ ли, че тя е…
— Какво?
— Че е влюбена в Марк?
Хари сви рамене.
— Не знам. — После се ухили и каза: — Но мога да разбера.
— Недей, не прави нищо — отвърна Николас. — Ако почнеш да ровичкаш и да разпитваш, тя ще разбере.
— Ха! Страх те е да не разбере, че я харесваш? — Притеснението на принца го развесели. — Не се притеснявай за това, приятел. Късно е.
— Мислиш ли? — изпъшка Николас.
— Сигурен съм — отвърна Хари. — Че нали всеки път, когато тя те погледне, изглеждаш готов да припаднеш. Как смяташ, че го е разбрал Марк? На него никак не му е весело.
— Той е страхотен — каза Николас, донякъде с одобрение, донякъде с неприязън.
Хари кимна.
— Двамата много си приличате, но той е по-затворен от теб.
— Добре де, всички непрекъснато разправят, че двамата сме си приличали много, но ние самите не го забелязваме.
Хари стана.
— Добре. Ти сега си накисни крака, увий го и се наспи добре. Довечера ще ти донеса нещо за ядене от кухнята.
— Ти къде отиваш?
— Връщам се в градината да намеря Абигейл.
— Не и ти! — изстена Николас.
Хари махна с ръка.
— Няма начин. Мен ме интересува Маргарет.
— Защо? — попита Николас и Хари се спря до вратата.
— Ами, първо, защото Марк й е брат и макар браковете между кралски братовчеди да не са нещо нечувано, съмнявам се, че тя е склонна към такъв. Освен това мисля, че съм влюбен в нея.
— Стига бе!
— Най-сериозно. От нея направо ме присвива стомахът. — И излезе без повече приказки.
Николас се отпусна на сламеника и се разсмя, но скоро спря, като осъзна точно какво му е казал Хари. От мисълта за Абигейл стомахът му направо се гърчеше.
Глава 5
Указанието
Николас трепна.
Целия предишен ден го бяха щадили и макар кракът все още да го болеше, вече можеше да се движи. Затова преди да изгрее слънцето той отново беше застанал неподвижно на поста си до вратата на херцога.
Вратата на Марк се отвори, той излезе в коридора и махна на Хари да тръгне с него. Миг след това вратата на Мартин също се отвори и от нея излязоха Бриана и Мартин.
— Как е кракът ти, Николас? — попита херцогинята.
Той се усмихна малко кисело.
— Малко е натъртен, милейди, но се оправям.
— Е, случват се и злополуки — каза Мартин. — Не ставаш много за бягане. Иди при иконома и виж дали може да ти намери някаква по-лека работа за днес.
— Да, ваша светлост — поклони се Николас и закуцука по коридора.
Докато вървеше към кабинета на Самюъл, изпита пълно отвращение към себе си. Играта в първия му шестък се беше оказала пълен провал. Размислял беше целия вчерашен ден, докато се излежаваше в постелята си, и стигна до извода, че се е държал като глупак.
Като най-малкия син на принца на Крондор, той бе попадал в много ситуации, в които би предпочитал да не изпъква в очите на хората. Но нямаше как да го избегне, щом протоколът изискваше да се появи публично по време на някой празник или да присъства на дворцов съвет. Но в повечето останали области предпочиташе да остави водачеството в ръцете на някой друг, Хари например. Във футбола си беше спечелил заслужено реномето на добър защитник, способен да отнеме топка и да подаде далечен пас преди противната страна да е разбрала какво става, но стигнеше ли се до вкарването на гол, предпочиташе да оставя на други да се порадват на славата. Преди два дни за пръв път се беше изнесъл напред, искаше да му подадат при всяка възможност и се мъчеше да се наложи с волята си. И на всяка стъпка Марк го беше следвал като сянка.