— Вътре няма нищо.
Накор бръкна и извади гърчеща се змия. Очите на Антъни се разшириха, а Николас се дръпна.
— Но това е пепелянка!
Накор махна с ръка и отвърна:
— Това ли? Най-обикновена пръчка.
В ръката му наистина имаше най-обикновена пръчка. Той я прибра в торбата и я подхвърли на Николас. Младежът я огледа внимателно и възкликна:
— Но тя е празна! Добре де, как го направи това?
Накор отново се ухили.
— Лесно е, стига да знаеш номера.
Антъни поклати глава.
— Той прави много впечатляващи неща, но въпреки това твърди, че нямало магия.
Накор кимна.
— Може би някой ден ще ти го обясня, магьоснико. Пъг го знае.
— Днес май всички са решили да ми говорят за Пъг — каза Николас.
— Той се е превърнал в нещо като легенда тук. В Звезден пристан — също. Беше си отишъл преди аз да отида в общността.
— Е, човек не може да е член на нещо прекалено дълго — каза Николас. — Заминал си е оттам преди осем години.
Антъни се усмихна.
— Страхувам се, че съм твърде младши магьосник. Майсторите смятаха, че…
— Майстори! — изсумтя Накор. — Ония самодоволни глупаци Корш и Ватум! — Исаланецът поклати глава и седна до Антъни. — Точно заради тях напуснах Звезден пристан. — Обърна се към Николас и посочи Антъни. — Това момче е доста надарено, но е от тези, които глупаците му с глупаци наричат „низши“ магьосници. Ако бях останал, щях да го направя един от моите Сини ездачи! — Ухили се на Антъни и каза: — Ама и аз ги забърках едни там, нали?
Антъни се засмя и Николас отново забеляза, че не изглежда по-голям от него самия и Хари.
— Вярно е. Сините ездачи сега са най-популярната фракция в Звезден пристан и борбите са много жестоки…
— Борби!? — възкликна Николас. — Борби между магьосници?
— Кавги между учениците, по-скоро — уточни Антъни. — Има няколко по-стари чираци, които се наричат „Ръката на Корш“ — въпреки че на него това не му харесва много, — и те често предизвикват крамоли из кръчмите на Звезден пристан. Не че нанасят кой знае какви щети — учителите не биха го позволили, — но от време на време се стига до пукнати глави. — Той въздъхна. — Аз не се задържах толкова дълго, че да се въвлека в „политиката“. Много трудно ми вървеше учението. Затова всъщност ме изпратиха тук след молбата на херцог Мартин — защото не ме бива много като магьосник.
Накор поклати глава и направи физиономия.
— Ако не си като тях, толкова по-добре. — Стана. — Аз ще прескоча до гората да потърся някои неща. Ще се видим на вечеря. А ти сложи от твойте мехлеми на крака на момчето, за да е по-добре утре.
— Имам някои неща, които може да помогнат — каза Антъни.
Без повече приказки Накор се измъкна от градината и остави магьосника и скуайъра сами.
— Не съм познавал по-странна личност от него — каза Николас.
— Срещал съм странни особи в Звезден пристан, но с Накор не може да се сравни никой — отвърна Антъни.
— Той беше ли от учителите ти в Звезден пристан преди да напуснеш?
Антъни поклати глава.
— Не съвсем. Всъщност не знам какво точно правеше той там, освен да създава грижи на Ватум и Корш. Както разправяха, дошъл един ден с писмо от принц Боррик и с твърдението, че Пъг му казал да отиде в Звезден пристан. Задържа се там три-четири години и вършеше разни странни неща, но най-вече привличаше много ученици към възгледа, че всеки обикновен човек може да се научи на магията — или по-точно на онова, което той нарича „номера“ — и че магьосниците не били особено умни хора, след като не могат да разберат това. — Антъни въздъхна. — Аз самият повечето време си имах проблеми и не обръщах много внимание на тези спорове. Бях съвсем нов и видях Накор само два-три пъти на острова.
— Вярно ли е, че са те пратили тук, защото не си много добър? — попита Николас.
— Така предполагам — отвърна Антъни. — Там имаше много по-надарени ученици от мен, а и немалко завършени магьосници.
Лицето на Николас помръкна.
— Нали се сещаш, това е почти оскърбление.
Антъни се изчерви.
— Не бях го помислял.
— Не исках да те унизя, Антъни — каза Николас. — Ти може би си по-талантлив, отколкото си мислиш. Така поне твърди Накор — добави той бързо. — Но братът на краля ги е помолил за магьосник, за да заеме службата на някогашния учител на Пъг. Трябвало е да пратят един от най-добрите.
Антъни стана.
— Сигурно. — Държеше се малко сковано, потиснат от смущение, както и от обида. Изчерви се малко и каза: — Всъщност боя се, че в Звезден пристан не смятат, че дължат особена лоялност към Кралството. Ако Пъг все още беше там, щеше да е различно, след като е братовчед на краля и прочие, но както стоят нещата сега, Корш и Ватум имат силно влияние сред учителите, а те двамата са от Кеш. Струва ми се, че биха искали да държат Звезден пристан колкото се може по-встрани от политиката от двете страни на границата.