— Това може би е добра идея, но все пак е невъзпитано — каза Николас.
— Защо не дойдеш с мен? — каза Антъни. — Имам някои мехлеми, които може да ускорят оздравяването ти. Най-малкото няма да навредят.
Николас тръгна след младия маг. Отново съжали, че момичетата ги няма.
Седмиците се нижеха със смайваща бързина. Всеки ден беше запълнен със задачи от съмване до мръкване и Николас установи, че трескавата бързина, с която трябва да се справя с работата си, му помага. Това, че беше непрекъснато зает, го лишаваше от възможността да се отдава на мрачен размисъл, навик, наследен от баща му. Напрегнатото му ежедневие, свързано с непрекъснато бързане или с физическо напрягане, закаляваше и младежкото му тяло. Той бе пъргав и здрав още от малък поради ездата и упражненията по фехтовка, но сега към ловкостта му се добавяше и повече физическа сила. Първия ден, когато се наложи да мъкне тежковъоръжение, да го почисти и след това да го връща в оръжейната, му се стори, че ще умре. Сега можеше да носи два пъти повече товар, без да изпитва почти никакво напрягане.
Работата като че ли се отразяваше добре и на Хари, въпреки че приятелят му не пропускаше да се оплаче при всяка възможност. За трите седмици, откакто бяха пристигнали в Крудий, на двете момчета не им беше оставало много време да са с Маргарет и Абигейл, въпреки че Хари намираше повече време от Николас. Доставяше му удоволствие да закача принца заради копнежите му по младата придворна дама и понякога успяваше да го ядоса не на шега. Но повечето време така или иначе бяха улисани в безкрайните си задължения. До този момент Николас беше успявал да остане с Абигейл само в следобедите на шестък и за негово горчиво разочарование Марк винаги се оказваше наблизо.
Хората в Крудий се държаха с момчетата от Крондор всеки по свой начин. Кухненският персонал беше дружелюбен, другите слуги проявяваха сдържана почтителност. По-младите слугинчета гледаха на Хари със смесица от насмешка и боязън, други пък се заглеждаха в Николас с открито възхищение, което в известна степен го смущаваше. Мечемайстор Чарлз беше интересна личност, но винаги се държеше и говореше с него официално и хладно. Факсън беше открит и дружелюбен и Николас намираше в негово лице добър събеседник. Накор и Гуда рядко се мяркаха пред очите му — двамата като че ли все си намираха нещо, което да ангажира времето им в града или околните гори. Постепенно чувството за нещо чуждо, което принцът бе изпитал при пристигането си, започна да изчезва и макар Николас все още да не можеше да приеме Крудий като свой дом, той му ставаше близък. А Абигейл запълваше повече мислите му от всяко друго момиче, което беше познавал. В редките моменти, когато му се случеше да остане насаме с нея, без Марк да се мотае наоколо, тя се държеше с него много мило и топло и след това той оставаше с противоречивото чувство, че се е държал като пълен глупак, но пък и че на нея компанията му й е приятна.
Близо месец след приема в чест на пристигането им Николас и Хари отново седяха на вечеря с херцога. Тъй като бяха членове на домакинството, събитието не беше необичайно, но сега за пръв път, откакто бяха дошли в Крудий, момчетата се оказаха достатъчно свободни от задължения, за да могат да се хранят заедно с останалите. Седяха в края на дългата маса, далече от херцогското семейство и не можеха да чуват нещо повече от откъслечни реплики от разговора. Присъстваше не само дворът, но и няколко по-важни представители на гилдии, насядали до херцога. Гостуващите изкупвачи и търговци бяха настанени на други маси в залата.
Николас седеше и гледаше захласнат Абигейл, която като че ли слушаше доста разсеяно онова, което й говореше Марк. Тя също така поглеждаше често към Николас и когато погледите им се срещнеха, се изчервяваше и свеждаше очи.
— Харесва те — каза Хари.
— Ти откъде знаеш?
Хари отпи от бокала си и се ухили.
— Непрекъснато гледа насам.
— Сигурно съм й смешен нещо — отвърна с безпокойство Николас.
Хари се засмя.
— Като имаме предвид колко си приличате двамата с Марк, както и че вие сте единствените момчета, на които тя изобщо обръща внимание, бих казал, че по-скоро е някакво предпочитание. — Той потупа приятеля си по рамото. — Харесва те бе, тъпак.
По време на вечерята на двете момчета се наложи да разменят банални любезности с двамата седящи до Николас младежи. Единият се оказа търговец на скъпоценни камъни, който искаше да подготви експедиция в района на планините Сиви кули: твърдеше, че там имало останали залежи на скъпоценни камъни, все още неизкопани от джуджетата рудари, както и от хора. Николас знаеше, че младежът ще остане разочарован. Кралството нямаше никакви претенции отвъд подножията на Сиви кули; търговецът на скъпоценности трябваше да се договаря с Долган, краля на западните джуджета, в едно село на име Калдара, което се намираше на около седмица или повече път във вътрешността на континента.