Другият беше търговец от Квег. Беше докарал за продан скъпи коприни и редки благовония и беше задържал момичетата през по-голямата част от следобеда да им показва стоката си, така че Николас не беше успял да ги види. Маргарет си падаше повече по ловните кожени дрехи и прости туники, също като майка си, макар че на дворцов съвет си обличаше полагащите се за ранга й дрехи. Но Абигейл и дъщерите на знатните градски търговци бяха накупили достатъчно от стоката на търговеца, за да му осигурят изгода от пътуването дотук преди да продължи за Карс и Тулан.
Търговецът се казваше Вазарий и нещо в него дразнеше Николас. Сигурно беше от начина, по който поглеждаше към Маргарет и Абигейл, начин, който принцът не можеше да нарече другояче, освен „алчен“. Когато Николас го улови в това, онзи само извърна очи от момичетата и му се усмихна все едно че просто се е оглеждал из залата.
След вечерята търговците се струпаха около херцога и херцогинята да се сбогуват. Николас забеляза, че докато повечето се стараят да привлекат вниманието на Мартин, Вазарий бъбри мазно-мазно с Чарлз и Факсън.
Тъкмо се накани да го каже на Хари, когато към тях се приближи Марк и им каза:
— Утре ще ходим на лов. Пригответе всичко, което ще ни трябва. Вземете двама слуги да ви помогнат.
Николас стана, Хари също се изправи и едва прикри прозявката си. Тръгнаха към изхода и махнаха на двама от слугите да излязат с тях. Николас се обърна и забеляза, че Абигейл се е загледала към него. Тя му махна с ръка да му пожелае лека нощ, а Николас видя, че Марк я гледа с кисела физиономия. Принцът се подсмихна и се почувства по-добре от всякога, откакто бе дошъл в Крудий.
Отне им почти цял час да привършат организирането на екипировката за лова. Щяха да отсъстват само за два-три дни, но щяха да са шестима — Мартин, Марк, Николас, Хари, Гуда и Накор — така че трябваше да се осигурят доста провизии. След като се посуетиха малко, без да знаят какво да правят, момчетата оставиха на опитните слуги да се заемат с нещата и повече гледаха отстрани, освен когато се стигна до оръжието: двамата скуайъри знаеха, че те отговарят за този избор, а вече имаха добра представа какво ще им трябва на Мартин и Марк. Също като баща си, Марк беше отличен стрелец и предпочиташе дългия лък.
Когато всичко беше готово, Николас и Хари се върнаха в залата и принцът отиде при херцога. Мартин свърши разговора си с един от търговците и каза:
— Да, скуайър?
— Всичко е готово за утре, ваша светлост — докладва Николас.
— Добре. Нямам повече нужда от теб за тази вечер, скуайър. Тръгваме утре призори.
Николас се поклони и си тръгна, оставяйки Мартин с гостите. Хари, изглежда, също беше освободен, защото се забърза през залата към принца.
— Къде отиваш?
— Мислех да си легна. Утре ставаме много рано.
— Лейди Маргарет спомена, че ще се поразходи в градината.
— Ами добре, отивай там тогава — каза Николас. — Сега ти е паднало.
Хари се ухили.
— И Абигейл ще е с нея.
— Ама какво чакаме тогава?
И без капка благоприличие двете момчета изхвърчаха от залата и само дето не хукнаха по коридора.
Когато момчетата взеха на бегом трите стъпала към градината на принцесата, Маргарет и Абигейл се спогледаха и се усмихнаха. Усмивката на Маргарет беше самоуверена и насмешлива; тази на Абигейл — свенлива и доволна.
Двете момчета заковаха на място и се поклониха много изискано. Николас се ухили самоуверено и каза:
— Добър вечер, дами.
— Добър вечер, скуайър — отвърна Маргарет.
— Добър вечер, ваше височество — отзова се тихо Абигейл.
Двете момчета тръгнаха до тях, Николас до Абигейл, а Хари — до Маргарет. Момчетата помълчаха малко, след което и двамата заговориха едновременно. Момичетата се разсмяха, а момчетата видимо се смутиха. Отново настъпи неловко мълчание, след което Хари и Николас отново проговориха едновременно.
Маргарет каза:
— Вие двамата като че ли не можете да живеете разделени, но защо все пак не дойдете ето тук с мен, скуайър Хари.