Хари погледна към Николас и погледът му беше смесица от изненада, удоволствие и паника, когато Маргарет го хвана уверено за ръка и го поведе към една малка пейчица до разцъфналите рози.
Николас и Абигейл бавно продължиха до другия край на градинката и седнаха на друга пейка. Абигейл тихо промълви:
— Изглежда, се приспособявате към живота с нас, ваше височество.
— Тук съм скуайър, милейди — отвърна Николас, изчерви се и добави: — Мисля, че… ми харесва. Донякъде. — Загледа се в нея, удивен от деликатните черти на лицето й, почти като кукленски. Кожата й беше чиста и гладка, без обичайните петънца, присъщи за момичетата на нейната възраст. Беше сигурен, че никога не е виждал толкова големи очи. Косата й беше прибрана назад със сребърно венче и падаше до раменете й като водопад от златиста коприна. Той сведе поглед и промълви: — Някои неща тук ми се струват много по-хубави от други.
Тя се изчерви и сведе очи, но после се усмихна и каза:
— Много ли работа ви възлага Негова светлост? От седмици не можем с вас да си кажем повече от десетина думи.
— Работата наистина е много — отвърна Николас, — но честно казано, ми е по-интересно, отколкото да ходя на уроци или да стоя с бащината ми свита като статуя на непрекъснатите паради, представяния и приеми в Крондор.
— Аз бих си помислила, че такъв живот е чудесен — отвърна тя леко разочаровано. — Не мога да си представя нещо по-възхитително от това да бъда представена в двора на баща ви или в кралския двор. — Изрече го с широко отворени очи и съвсем искрено. — Великите лордове и красивите лейди, посланиците от далечни земи… всичко това ми звучи удивително. — Цялата сияеше.
— Е, живописно е повечето пъти. — Всъщност всички дворцови задължения бяха за него пълна скука. Но беше сигурен, че Абигейл не би искала да го чуе, а точно в този момент последното, което можеше да си позволи, бе да я разочарова. Тя го гледаше с толкова широко отворени очи, че му се струваше, че ще пропадне в тях. Дори се насили да си поеме дъх, защото през последните няколко мига беше забравил да диша.
— Навярно някой ден ще можете да посетите Крондор или Риланон.
От възхитено изражението й стана примирено.
— Аз съм дъщеря на барон от Далечния бряг. Ако стане, както го иска татко, скоро ще бъда вречена да се омъжа за Марк; ще бъда стара жена с деца преди да имам възможност да посетя Крондор, а Риланон сигурно никога няма да мога да видя.
Николас не знаеше какво да отговори. Знаеше само, че гърлото и стомахът му се стегнаха болезнено, щом тя спомена за женитба с Марк. Накрая каза:
— Не си длъжна.
— За какво? — попита тя с плаха усмивка.
— Да се омъжваш за Марк, ако не искаш — отвърна той неловко. — Такова нещо баща ти не би могъл да ти заповяда.
— Но може да ми направя живота тежък, ако откажа — промълви тя и го погледна изпод невероятно дългите си мигли.
Николас вдървено хвана ръцете й.
— Аз бих могъл да…
Очите й се вдигнаха към неговите и тя прошепна:
— Какво, Ники?
Думите сякаш го задавиха.
— Бих могъл да помоля татко да…
— О, Ники, ти си чудесен! — Абигейл го прегърна през врата и придърпа лицето му към своето.
И Николас изведнъж усети, че го целуват. Не беше и подозирал, че една целувка може да е толкова мека, чувствена и сладка. Устните й докоснаха неговите, а дъхът й беше като аромата на рози. Той се отзова на целувката и главата му се замая. Притегли я към себе си и тялото му пламна, щом усети мекотата й под ръцете си. А тя сякаш се разтопи в него, отпусната в прегръдката му.
След което се дръпна рязко.
— Марк! — прошепна Абигейл и докато Николас се съвземе, нея вече я нямаше. Той примигна объркано, все едно че някой му беше излял ведро ледена вода на главата. Миг след това изникна Марк — бе влязъл в градината по задните стъпала, към футболното игрище. Николас беше толкова замаян от целувката, че не бе усетил появата на братовчед си.
Щом Марк видя Николас на пейката, лицето му помръкна.
— Как си, скуайър? — каза той хладно.
— Добре, Марк — отвърна Николас много раздразнено.
— Лейди Абигейл не е тук, така ли?
Николас усети, че не му харесва начинът, по който го гледа Марк, а още по-малко му хареса, че го чу да споменава името й.
— Не, не е тук.
Марк се озърна.
— Но освен ако не си започнал да носиш нейния парфюм, е била тук допреди малко. — Присви очи и го попита: — Къде е тя?
Николас стана.
— Отиде натам.
Марк закрачи по алеята. Николас тръгна след него. Стигнаха до другия край на градината и видяха Хари. Скуайърът от Лъдланд се беше изчервил свирепо.
— Предполагам, че си забавлявал сестра ми — каза Марк.