Лицето на Хари стана мораво.
— Не съм сигурен. — Извърна поглед към замъка — посоката, в която явно бяха избягали двете момичета, и добави: — Тя е изключително момиче.
Марк изгледа мрачно и двамата.
— Надявах се, че сами ще съобразите как стоят нещата тук, но явно не сте. Е, ще трябва да ви ги обясня аз тогава. — Посочи с пръст Хари и каза: — Сестра ми, разбира се, може сама да се погрижи за себе си, но тя е предназначена за по-големи неща от някаква си безсмислена връзка със синчето на един дребен граф.
Лицето на Хари стана пурпурно и очите му заблестяха от гняв, но си замълча.
Марк извърна очи към Николас.
— А колкото до теб, братовчеде… Абигейл едва ли има нужда от едно глезено дворцово момче, което да й разбие сърцето и после да я изостави, щом се върне у дома. Ясно ли е?
Николас пристъпи към него.
— Слушай, Марк, това, което аз правя в свободното си време, когато твоят баща не ми е възложил задачи, си е моя работа. А с кого ще избере Абигейл да си прекарва времето, си е нейна работа.
Двамата братовчеди изглеждаха на ръба да се сбият, но Хари застана между тях.
— Няма да е от полза за никого, ако се сбиете. — Самият той изглеждаше готов да го направи, защото изгледа много предизвикателно Марк. — Херцогът няма да остане доволен, ако го разбере, нали?
Марк и Николас го изгледаха изненадано. Марк преглътна и каза:
— Тръгваме призори, скуайър. Погрижи се всичко да е готово.
Обърна им гръб и вдървено се отдалечи.
— Този ще ни създаде неприятности — въздъхна Николас, загледан след братовчед си.
— Ти си този, който вече създаде неприятностите — отвърна Хари.
— Но тя не го обича — каза Николас.
— Охо, тя ли ти го каза?
— Не точно с тези думи, но…
— Ще ми разкажеш, докато се връщаме. Трябва да се приготвим за утре.
Тръгнаха и Николас рече:
— Тя не иска да остава тук с Марк. Това поне е сигурно.
Хари кимна.
— А ти смяташ да си я заведеш в Крондор, така ли?
— Че защо не? — отвърна разпалено Николас.
— Много добре знаеш защо — каза Хари. — Защото ще те оженят за някоя принцеса от Ролдем или за дъщерята на някой херцог, или за някоя принцеса на Кеш.
С гняв и трепет от целувката на Абигейл, която все още усещаше на устните си, Николас отвърна:
— А ако не пожелая?
— А ако кралят ти заповяда?
Николас стисна устни, но не отвърна нищо. Заболя го от безсилие — от това, че бяха прекъснали прегръдката му и че не можеше да удари Марк с юмрук в лицето. Накрая попита:
— А Маргарет какво толкова направи, че така се беше изчервил?
Хари отново почервеня.
— Тя е… удивителна. — Пое си дълбоко дъх. — Отначало ме попита как се целували мъжете в Крондор, а после ме помоли да й покажа. И така, полека-полека… — Бузите му направо пламнаха. — Тя стана много дръзка и… — Замълча за миг, след което изломоти: — Николас, тя ме попита дали някога съм бил с жена!
— О, не!
— Да бе! А след това…
— Какво?
— След това ме попита как е!
— О, не!
— Не те лъжа! Престани да ми го повтаряш. Попита ме.
— И ти какво й каза?
— Казах й какво е.
— И тя?
— Ами тя ми се изсмя! След което ми каза: „Когато наистина научиш за какво става дума, скуайър, ела да ми го обясниш. Любопитна съм.“ После пак почна да ме целува и така се натискаше в мене, че щях да се пръсна! А после дотича Абигейл, каза, че Марк е тук, и двете избягаха.
— Удивително — отбеляза Николас и гневът и безсилието му се стопиха пред удивлението му от необикновената му братовчедка.
— Такава е тя — каза Хари.
— Още ли смяташ, че си влюбен в нея? — попита го закачливо Николас.
— Повече от всякога, но…
— Какво?
— Твоята братовчедка Маргарет наистина ме плаши.
Николас се засмя и му пожела лека нощ, но когато се прибра в стаичката си, потъна в сладък спомен за мека прегръдка, нежен парфюм и най-възхитителните очи на света.
Глава 6
Набег
Мартин им даде знак.
Групата спря, а той се обърна и каза:
— Изчакайте ме тук. Има нещо напред.
Момчетата се зарадваха от спирането. Краката им бяха отекли от това ходене. Бяха оставили покрайнините на Крудий зад гърба си още призори. Мартин беше решил този път да научи градските момчета да познават леса и затова през целия път вървяха пеш. Крайната им цел беше на още един ден път пеша, до бреговете на река Крудий. Зачакаха с Накор и Гуда, докато Мартин и Марк се отдалечиха още малко напред и изчезнаха безшумно сред дърветата.
— Как го правят това? — попита Николас.
Майстор-ловецът Гарет — принцът се бе запознал с него предния ден — отвърна:
— Чичо ти е бил отгледан от елфите, както и от монасите на абатството Силбан, които го намерили, а той научи Марк и мен на всичко, което знаем за гората.