Накор махна разсеяно с ръка към дърветата и каза:
— Някой ни следи.
Гуда, чиято десница също така разсеяно лежеше на дръжката на меча му, допълни:
— От половин час.
Никой от двамата не изглеждаше притеснен. Николас се озърна учудено, а Хари каза:
— Аз не виждам нищо.
— Защото не знаеш накъде да гледаш — каза нечий глас вляво от тях.
Между дърветата се появи млад мъж — походката му беше също толкова безшумна като на Мартин и Марк.
— И освен това не беше половин, а близо цял час — добави младежът.
Беше облечен в кожена туника и панталони боядисани в тъмнозелено. Косата му беше руса, но не светла като на Антъни, а по-скоро слънчевозлатиста. Висеше до раменете му, но отстрани беше отрязана и откриваше ушите му, които изглеждаха почти човешки, само дето им липсваше мекото отдолу. Очите му бяха сини, но някак твърде светли, а движенията му издаваха мощ, въпреки крехката му фигура.
После той се усмихна широко, съвсем детински, и каза:
— Това е игра между Мартин и нас.
— И „нас“ ли? — учуди се Николас.
Младежът даде знак, откъм дърветата се появиха още три фигури и Николас възкликна:
— Елфи!
Младият мъж кимна.
— Аз съм Калис.
Тримата елфи застанаха мълчаливо наблизо, после единият рязко се обърна, а от гората се появиха Мартин с Марк. Марк каза с усмивка:
— Не си въобразявате, че сме се подвели по лъжливата следа, нали?
Мартин взе да прави някакви съвсем леки жестове с ръце, а елфите закимаха. Гарет прошепна на Николас и останалите:
— Те си имат език на ръцете и когато поискат, почти не употребяват думи.
После Мартин заговори на глас.
— Това е Николас, син на моя брат Арута, и неговите приятели Хари от Лъдланд, Накор исаланеца и Гуда Буле от Кеш.
Калис се поклони и рече:
— Поздрави. За Елвандар ли сте тръгнали?
Мартин поклати глава.
— Не. Гарет вчера се върна в замъка и ни донесе вестта, че сте на юг от реката, и аз реших, че това е добър повод, докато сме на лов, да ви представя племенника си. В бъдеще може би ще доведа някой път Николас в двора на Елвандар.
— И мен — рече Накор.
Калис се засмя, почеса се по слепоочието и ръката му отметна дългата му коса.
Мартин се понамръщи, но Накор каза:
— Никога не съм си говорил с Тъкач на заклинания и бих искал да се срещна с такъв.
Калис и Мартин се спогледаха, но Накор продължи:
— Да, знам за вашите Тъкачи на заклинания, и не — не съм магьосник.
Другите трима елфи замръзнаха за миг, а Калис се ухили:
— Щом не си, откъде знаеш толкова много?
Накор сви рамене и отвърна:
— Просто внимавам, когато хората около мен си бъбрят. Ако си мълчи, човек може много да научи. — Бръкна във вечната си торба и каза: — Искате ли портокали?
Извади четири плода и ги подхвърли на Калис и тримата елфи.
— Благодаря — каза Калис. — Не съм ял портокал откакто за последен път гостувах в Крудий.
Другите елфи опитаха портокалите и кимнаха благодарно на Накор. Хари въздъхна:
— Дали ще разбера някой ден как ги събираш толкова портокали в тази торба.
Накор отвори уста да му отговори, но Николас го прекъсна:
— Знам, знам. Това е номер.
Накор се засмя.
— Може би ще ви покажа някой ден как става.
— Защо кралицата ви е пратила на юг от реката? — попита Мартин.
— Поотпуснахме се в последно време с нашите патрули, лорд Мартин — каза Калис. — Твърде дълго продължи мирът по границите ни.
— Някаква беда ли? — изведнъж настръхна Мартин.
Калис сви рамене.
— Не че е нещо сериозно. Една банда моредели прекоси границите ни на изток от реката преди няколко месеца, замина бързо на юг, но не навлязоха в земите ни, така че ги оставихме на мира. — Николас знаеше за тъмните братовчеди на елфите, наричани „Братството на Тъмната пътека“. Последното им надигане бе съкрушено в битката за Сетанон. — Татар и останалите заклинатели споменават за бледо ехо от тъмни сили, но не усещат нещо, което да ни заплашва пряко. Така че просто поусилихме патрулите и излизаме по-надалече от дома, отколкото преди.
— Нещо друго?
— Донесоха ни наскоро за някаква странна поява близо до новото ви укрепление при Барран до река Содина. В устието на реката преди няколко седмици е спряла лодка. През нощта. Намерихме следи в калта — от лодката и от човешки стъпки.
Мартин помълча замислен.
— Едва ли са били контрабандисти — каза Мартин. — Те не биха се осмелили да слязат толкова близо до гарнизон. Освен това никой не върти търговия толкова далече на север.
— Да са съгледвачи? — вметна Марк.