— Но на кого? — попита Николас.
— Нямаме съседи на север — каза Мартин. — Освен таласъми и моредели. А след Сетанон те се усмириха.
— Не съвсем — каза Калис. — Имахме няколко малки сражения по северните граници на Елвандар.
— Отново ли се подготвят за нашествие? — попита Мартин.
— Не може да се разбере — отвърна Калис. — Като че ли в действията им няма определен замисъл. Татко обиколи по онези места и смята, че са най-обикновени преселения поради лоша реколта или битките между клановете им. Той извести джуджетата на Камен връх, че скоро може да се сдобият с нежелани съседи.
Николас изведнъж се сети: това беше внукът на Мегар и Магя! Баща му беше самият Томас, легендарният войн от Войната на разлома.
Мартин кимна.
— Значи трябва да пратим вест и на Долган, че могат да се опитат да се върнат и в Сивите кули. Над трийсет години минаха от големите преселения; моределите може да са решили да се върнат в изоставените си земи.
— Трийсет години не е много дълъг срок за елфите — отбеляза Гарет.
— Едно завръщане на Тъмните братя в Сивите кули и Зеленото лоно може да ни отвори големи неприятности — каза Марк.
— Ще известим също и командира на гарнизона в Джонрил — рече Мартин. — Ако Тъмните братя вдигнат селища в Зеленото лоно, всички кервани от Карс до Крудий ще са застрашени.
Марк се озърна.
— Може би ще трябва да се подготвим за нощувка, татко. Стъмва се вече.
— Калис, ще останете ли с нас? — попита Мартин.
Калис погледна небето, увери се, че се стъмва, погледна мълчаливо тримата си спътници, които според Николас стояха неподвижни като статуи, и отвърна:
— Ще се радваме да споделим огъня с вас.
Мартин се обърна към Николас и Хари.
— Скуайъри, хващайте се да съберете дърва, докато още се вижда. Ще нощуваме тук.
Хари и Николас се спогледаха, но решиха, че е по-добре да не питат как се събират дърва — наоколо бе пълно със сухи клони и паднали дънери. Николас почна да дърпа един изгнил дънер, но нечия ръка го хвана за рамото. Николас едва не подскочи, обърна се и видя зад себе си Марк, който му подаде брадвичка.
— Така сигурно ще ти е по-лесно, отколкото да се опитваш да чупиш клоните със зъби — рече той и подаде още една на Хари.
Николас се почувства много глупаво и след като Марк се върна при другите, процеди през зъби:
— Някой ден наистина ще го намразя.
Хари се хвана да сече клоните.
— И той май не те обича много.
— Вече ми се върти в главата дали да не взема Абигейл и да се върна в Крондор с Амос.
Хари се разсмя.
— О, какво ли не бих дал да съм муха на стената, когато обясниш това на баща си.
Николас замълча и почна да сече ядосано дънера. Когато събраха по един наръч, отнесоха дървата на поляната при другите. Мартин, който вече беше запалил огъня с клечки и сух мъх, хвърли няколко клона върху пращящите пламъчета и каза:
— Добре, за начало е чудесно. Донесете още три пъти по толкова и ще имаме достатъчно за през нощта.
Оцапаните и запотени скуайъри едва потиснаха въздишките си, върнаха се при дънера и отново почнаха да секат.
Часовият се наведе от кулата. Нещо се движеше по водата от устието на залива. Постът му на върха на фара на Дългия нос беше най-важният пост в херцогството, тъй като Крудий беше по-уязвим откъм морето, отколкото от друго място — тежък урок, научен с цената на големи страдания през годините на Войната на разлома. Цураните тогава бяха опожарили половината селище с по-малко от тридесет души.
Шест ниски сенки безшумно се плъзгаха по водата. Лодки! Всяка беше с по дузина гребци, а още по една дузина стояха по средата въоръжени и готови за нападение.
На войника бе заповядано да хвърли в огъня едно гърне със специален прах, от който пламъците щяха да станат кървавочервени; след това трябваше да удари гонга — сигнал, че в залива влизат нападатели! Но когато се обърна, една тънка корда с тежест на края изсвистя и докато часовият направи една крачка, вратът му беше прекършен.
Убиецът се беше скрил под прозореца на кулата, присвит под една от опорните греди, която се подаваше само на няколко пръста от каменния зид. Той бързо се изкатери през прозореца и свали металните котки, с чиято помощ се беше изкачил по стената. Спусна се бързо по витото стълбище, като мимоходом уби още двама стражи. Тримата служеха всяка нощ в кулата, а долу в караулката имаше още трима. Щом стигна до караулката, убиецът завари три трупа, проснати на масата, а през вратата вече излизаха две облечени като него в черно фигури. Тримата убийци закрачиха по тясната ивица суша, водеща от града до фара. Единият от черните главорези погледна към залива. След първите шест влизаха още дузина лодки и скоро набегът щеше да стане съвсем сериозен. Сигнал за тревога все още нямаше и всичко вървеше според плана.