Към сушата Дългия нос се уширяваше, с нисък пристан от едната страна и дюкянчета и складове от другата. Покрай кея над притихналата вода лениво се полюшваха корабчета, а пазачите им дремеха по палубите. Една врата се отвори и навън излезе с клатушкане последният посетител на крайбрежната гостилница. Преди да е направил и две крачки, той естествено бе мъртъв, както и гостилничарят, който го беше завел до вратата. Един от тримата убийци надникна вътре и жената на стопанина издъхна прободена от ловко метнатата кама преди да разбере, че на прага стои непознат, а не мъжът й.
Щяха да подпалят кейовете и да унищожат закотвените съдове, но по-късно. Сега това щеше да разбуди замъка, а за да успее набегът, гарнизонът трябваше да се вдигне на крак едва след като се отворят портите на цитаделата.
Тримата убийци стигнаха до главния пристан. Подминаха последния вързан с яки въжета кораб и забелязаха някакво движение при носа. Единият изпъна назад ръката си с ножа за мятане, готов да убие всеки, който дръзне да вдигне тревога толкова преждевременно, но позната чернодреха фигура им махна с ръка, прехвърли се през перилото и се спусна по въжето на кея. Пазачите на този кораб вече бяха мъртви до един. Четиримата продължиха на юг покрай кейовете до мястото, където лодките вече спираха. Там ги чакаха още двама в черно. Стояха настрана от въоръжените мъже, които слизаха от лодките — те бяха жалки мародери, чиято задача бе само една: да палят, убиват и грабят. Шестимата мъже в черно не изпитваха симпатия към разбойниците.
Но дори тези мъже с корави сърца отстъпиха боязливо, за да направят път на закачулената фигура в тъмен халат, която стъпи на пристана от последната лодка. Мъжът мълчаливо им посочи към замъка и четиримата черни убийци закрачиха нагоре по пътя към цитаделата. Задачата им бе да се прехвърлят през стените и да отворят портите.
Мъжът в халата махна с ръка и от основната сила се отдели малка група — тя беше избрана да нахлуе първа през портите.
— Помнете какво ви е заповядано — каза мъжът. — Само някой да наруши командите ми, лично ще му изтръгна дроба и ще го изям преди светлината да е напуснала очите му. — Усмихна се и дори най-коравосърдечния от мъжете го полазиха мразовити тръпки, защото зъбите му бяха изпилени и остри — един от отличителните белези на канибалите от Скашака. Главатарят отметна качулката и откри плешивата си глава. Масивното му чело изглеждаше уродливо, както и издадената му напред челюст. Ушите му бяха пробити и от тях до раменете висяха каишки от човешка плът с вързани по тях златни фетиши. Златна халка красеше носа му, а светлата кожа на лицето му беше покрита с кървавочервени татуировки, от които сините му очи изглеждаха още по-стряскащи и ужасяващи.
Капитанът погледна към залива, където трябваше да се появи третата вълна лодки с още триста души. За третата вълна тишината беше последна грижа, защото докато дойдеше тревогата отдавна щеше да е вдигната.
Към него се приближи един мъж и каза:
— Капитане, всичко върви според плана.
— Тръгвайте — каза мъжът. — Портите ще са отворени. — После попита: — Всички ли са наясно със заповедите?
Мъжът кимна.
— Да. Могат да убиват старите и всички деца, които са твърде малки, за да оцелеят по пътя, но всеки, който е млад и здрав, трябва да бъде пленен, а не убит.
— А момичетата?
— Това не им харесва на хората, капитане. Малко изнасилване щеше да им дойде добре. То си е част от веселбата. Според някои — най-хубавата част — добави той и се ухили.
Ръката на капитана се стрелна напред и го стисна за яката.
— Вазарий, знаеш какво съм заповядал.
Блъсна го грубо настрани и посочи стоящите наблизо половин дузина мъже. Тънките сандали с кръстосани до коленете каишки бяха единствената защита за краката им в този студен за тях климат, а освен черните кожени ремъци, кръстосани на гърбовете и гърдите им, както и късите кожени препаски, нямаха никакво друго облекло. Стояха като вкаменени в студената нощ, пренебрегвайки всякакво неудобство. Бяха ловци на роби от гилдията в Дърбин и репутацията им можеше да вдъхне страх дори на най-закоравелите от бандата главорези на капитан Рендър.
— Много добре знам кой им го е втълпил в главите — каза Рендър. — Много си алчен за момичешка плът, за да стане от теб добър ловец на роби, квеганецо, така че запомни: само ако някоя от тези девици бъде насилена, ще убия насилника, но ще клъцна и твоята глава. С твоя дял злато ще можеш да си купиш цяла дузина момиченца, стигнеш ли в Кеш. А сега се погрижи за хората си! — Блъсна квеганския пират от пътя си и се обърна към останалите разбойници, стоящи готови за атака.