Вдигна ръка — знак за мъжете да пазят тишина. И те зачакаха да стигне до ушите им шумът на битката. Минутите затекоха тягостно. Най-накрая откъм цитаделата прозвуча сигнал за тревога. Пиратският капитан пусна ръката си и ордата главорези изрева и се затича към града. След още няколко минути пламъците озариха нощта.
Капитан Рендър нададе радостен вой, разбрал, че мирният доскоро Крудий потъва в хаос и разруха. Беше на върха на възторга си и като церемониалмайстор на дворцов пир ликуваше, че всичко се сбъдва според плана му. Извади сабята си и се затича след връхлитащите мъже, решен да вземе своя дял от кървавото пиршество.
Бриана отвори очи. Нещо не беше наред. Дете на Арменгар, който постоянно бе живял във война, тя бе свикнала да спи в пълно снаряжение със сабя в ръката още от девойче. Макар да беше вече на доста години, стана от леглото си с пъргавината на два пъти по-млада жена, измъкна сабята си от ножницата, окачена на стената до тоалетната й масичка, и само в тънката си нощница и с разчорлени до раменете сиви коси скочи към вратата на покоите си.
Откъм коридора отекна писък. Бриана отвори вратата и веднага се дръпна назад, вдигнала сабята. Пред нея стоеше непознат мъж, насочил меча си право към нея. В коридора се разнесе дрезгав мъжки вик и закънтяха звуци на битка. Зад мъжа на прага застана друг, вдигнал факел, под чиято светлина се открояваше само силуетът на първия. Бриана отстъпи крачка назад и зачака.
Първият пристъпи напред: нисък мъж с високо подстригана руса коса, безумни сини очи под рунтавите вежди и още по-безумна усмивка.
— Ха! Някаква бабичка със сабя! — почти разочаровано възкликна той. — Много е стара за продан. Ще я убия. — И замахна с меча си. Херцогинята парира, сабята й се плъзна покрай насоченото острие, проби защитата му и го порази под мишницата с ловък и убийствен удар.
— Тя уби Харолд Малкия! — изрева мъжът, който държеше факела.
Покрай факлоносеца притичаха още трима мъже и се развърнаха. Бриана отстъпи, приковала поглед в средния, без да изпуска от око другите двама. Знаеше, че противникът в центъра най-вероятно ще предприеме лъжлива атака, докато истинският удар ще дойде от единия или и от двамата по фланговете. Единствената й надежда беше, че тези хора може да не са обучени да се бият координирано и ще си пречат взаимно.
Точно както бе предположила, онзи в средата скочи напред и после отстъпи. Този, който беше от лявата й страна — по-слабата, — замахна с широкия си къс меч за посичащ удар. Бриана се сниши под оръжието му, прониза го с върха на сабята си и щом краката му се подкосиха, хвана свободната му ръка, извъртя го и го тласна срещу десния си нападател.
Мъжът в средата издъхна втори, защото си бе въобразил, че ще бъде притисната от приятелите му и няма да забележи удара му. Сабята на Бриана изсвистя, прободе го в гърлото и той залитна назад, неспособен да издаде звук, и кръвта изригна от раната под брадичката му. Последният умря, докато се опитваше да се освободи от трупа на приятеля си — посичащият й удар по врата го покоси мигновено.
Бриана свали дългата кама от колана на последната си жертва. Разбираше, че няма да й остане време да навлече броня или да си вземе щит. Нападателят, останал пред вратата с горящия факел, гледаше по коридора, очаквайки, че тримата ще я довършат. Издъхна преди да му остане време да се обърне, за да се увери, че приятелите му са се справили.
Стените на коридора бяха озарени от яростни червени и жълти светлини и Бриана разбра, че другият край на коридора е пламнал. Чу се писък и тя обърна гръб на пламъците и се затича с все сила към стаите на дъщеря си — босите й крака зашляпаха по каменните плочи.
Абигейл се беше свила на прага, нощницата й висеше разкъсана от едното рамо. Очите й се бяха разширили от страх. В краката й лежеше мъртъв нападател, а до нея се беше свила Маргарет, стиснала дълга кама и готова да се защити. Пред нея стоеше ранен мъж и я гледаше предпазливо и Маргарет изобщо не се извърна към майка си, за да не го предупреди. Секунда след това мъжът издъхна, пронизан от камата на Бриана в гърба.
Маргарет грабна меча на убития и го надигна в двете си ръце да опита тежината му. Абигейл стана и Маргарет й подаде камата.
Абигейл сведе очи към окървавеното оръжие, посегна да го вземе, но нощницата й се смъкна от рамото и тя я притисна с две ръце към тялото си.
— По дяволите, Абигейл! Ще се грижиш за честта си после! Стига да оживееш за това!