Абигейл взе камата, а разкъсаната нощница падна до кръста й. Тя прикри гърдите си с лявата си ръка, а с дясната стисна непохватно камата. После надигна тънката тъкан на нощницата си и се опита да се покрие.
Бриана посочи другия край на коридора и каза:
— Щом са стигнали дотук, значи вече са избили войниците по долните етажи. Ако успеем да се задържим в кулата, докато останалите от гарнизона си пробият път от войнишките бараки до цитаделата, може и да оцелеем.
Тръгнаха към южната кула на цитаделата, но преди да стигнат до средата на пътя, ги пресрещнаха половин дузина мъже. Бриана се спря и даде знак на дъщеря си и Абигейл да се върнат към покоите си, а тя самата остана да ги защити.
Маргарет направи само една крачка и спря, защото зад тях се появиха още мъже. Извърна се, застана с гръб до майка си и каза:
— Няма да можем.
Бриана се озърна през рамо.
— Ще се опитаме да ги задържим колкото може по-дълго.
Маргарет избута Абигейл от лявата си страна и й каза:
— Те ще се опитат да ме нападнат от слабата страна. — Абигейл я погледна объркано. — От лявата ми страна! Не се бой за дясната си. Мушкай във всичко, което се опита да мине от лявата ти страна.
Изплашеното момиче протегна непохватно оръжието напред. Стискаше го толкова отчаяно, че кокалчетата на пръстите й бяха побелели. С лявата си ръка придържаше разкъсаната нощница над гърдите си. Мъжете в двата края на коридора спряха извън обсега на сабите и зачакаха.
После тези, които бяха срещу Маргарет и Абигейл, отстъпиха встрани и пропуснаха напред трима едри мъже с черни маски. Водачът на тримата огледа жените и извика:
— Убийте старата, но младите да останат невредими!
Със смайваща бързина единият от тримата замахна отдолу нагоре и дългият черен камшик в ръката му изплющя и се изви като змия към дясната ръка на Маргарет, стиснала сабята. Тя инстинктивно изви китката си надолу, за да парира, но ремъкът се изви на спирала, стегна рязко ръката й и тя изохка от острата болка. Грубата кожа се впи в китката й и ловецът на роби дръпна рязко камшика. Маргарет беше силно момиче, но загуби равновесие и с писък полетя напред.
Бриана се извърна да разбере какво е станало с дъщеря й и видя замръзналата от ужас Абигейл и Маргарет на каменния под. Бриана скочи напред и замахна със сабята, опитвайки се да отсече ремъка.
Маргарет се превъртя по гръб и викна на Абигейл:
— Срежи го!
И в същия момент видя как очите на Бриана се разшириха и разбра, че един от нападателите зад нея е използвал момента да я промуши в гръб.
— Аби! Срежи ремъка! — изпищя Маргарет, но приятелката й се беше свила от ужас, притиснала гръб в стената.
— Майко! — изпищя Маргарет, когато видя как Бриана се срина на колене. Друг мъж пристъпи зад първия, хвана косата на херцогинята и дръпна главата й назад за смъртен удар. Бриана извъртя сабята си и замахна силно назад. Мъжът, хванал косата й, изрева, преви се на две и от ръцете му, стиснали слабините, бликна кръв.
Но този, който беше поразил Бриана пръв, не се поколеба. Измъкна меча си и още веднъж го заби силно в гърба й. После нечии груби ръце хванаха ръката на Маргарет, извиха я рязко назад и я принудиха да изтърве оръжието.
— Майко! — изпищя отново Маргарет, когато очите на Бриана се изцъклиха и тя рухна по лице върху каменните плочи.
Третият ловец на роби се втурна към Абигейл, хвана я за косата и грубо я вдигна, като я принуди да застане на пръсти. Тя изпищя от ужас, изтърва камата и заразмахва ръце. Нощницата й се смъкна до кръста.
Мъжете завиха от възторг и се разсмяха дрезгаво, като видяха оголените й гърди. Един от тях пристъпи към нея, прекрачвайки тялото на херцогинята, но водачът им извика:
— Само да я докоснеш, и си мъртъв!
Двама мъже повлякоха ритащата и драскаща Маргарет, надигнаха я от пода и бързо овързаха китките й, след което стегнаха и краката й, за да не може да рита. Онзи, който я беше хванал с дългия бич, пъхна дървена палка между каишките, стегнали китките й, и накара другите двама да я вдигнат. Маргарет, също като Абигейл, се принуди да застане на пръсти и не можеше да окаже вече никаква съпротива. Главатарят на ловците на роби посегна и разкъса горницата на нощната й дреха. Тя го заплю в лицето, но храчката се залепи на черната му маска и той не реагира. Хвана превръзката на кръста, разкъса я, нощницата се свлече от тялото й и Маргарет остана гола. Мъжът я огледа с опитно око. Докосна с пръсти малките й гърди и прокара длан по плоския й корем.
— Обърнете я! — нареди той на другите двама и те се подчиниха. Ловецът на роби прокара ръка по гърба й и в това докосване нямаше никаква нежност. Оглеждаше я, както търговец на коне оглежда животно, изложено за продан. Опипа задника й и прокара пръсти по бедрата й, стегнати и мускулести от редовната езда и бягането. Накрая изпръхтя доволно и каза: — Тая не е хубавица, но под тази кадифена кожа се крие стомана. Има пазар за здрави момичета, които могат да се бият. Някои купувачи ги харесват зли и груби. Или може да си изкарва хляба, биейки се на арената.