После се извърна към Абигейл, даде знак и един от останалите мъже доразкъса нощницата й и я свлече на пода. Мъжете се разсмяха одобрително, щом видяха тялото й, а неколцина открито изказаха недоволството си, че не могат да си използват правото веднага.
Очите на водача им се плъзнаха по пищните й форми и той каза:
— Виж, тази е необикновено красива. Ще ни донесе двайсет и пет хиляди златни екю, а може да стигнат и до петдесет, ако все още е девица. — Неколцина от мъжете се разсмяха, а други подсвирнаха при споменаването на сумата — невъобразимо голямо за тях богатство. — Увийте ги хубаво, за да няма по телата им никакви белези. Ако забележа и една драскотина, ще разбера, че не сте се погрижили добре за тях, и ще отрежа главата на този, който ги е наранил.
Другите двама разбойници измъкнаха две широки меки роби, скроени така, че да могат да се завързват над раменете и около врата, без да се налага да се освобождават ръцете и краката на пленничките. Абигейл заплака, а Маргарет продължи да се мята, докато я увиваха. Един от мъжете все пак опипа тялото на Абигейл, макар робата вече да й беше навлечена и завързана, както се полага.
— Стига! — викна ловецът на роби. — Още малко и ще ти се доще нещо повече, и тогава ще трябва да те убия! — Посочи мъжете, блокирали изхода към кулата, и заповяда: — Довършете претърсването.
Мъжът на пода застена от болка и водачът го изгледа през рамо, докато привързваха ръцете на Абигейл за един кол.
— Нищо не може да се направи. Убийте го.
— Съжалявам, Дълъг Джон — каза един от приятелите му. — Твоя дял ще го изпием и ще споменем името ти. — След което вещо преряза гърлото на ранения. Докато животът напускаше очите на умиращия, този, който го бе доубил, изтри окървавения нож в туниката му и му каза дружески: — Сбогом. Ще се видим в ада.
От другия край на коридора притича един мъж и извика:
— Огънят идва насам!
— Тръгваме! — заповяда водачът.
И поведе бандата си с двете пленнички. Привързана за кола, чиито краища лежаха на раменете на мъжа пред нея и на втория отзад, и със спънати крака, Маргарет въпреки това продължи да се съпротивлява. Стисна здраво кола, изрита с все сила с два крака мъжа зад себе си и го отпрати на пода. Самата тя изгуби равновесие и се озова седнала върху каменните плочи и вдигнала очи нагоре. Водачът им извика:
— Носете я, ако трябва!
Двамата бързо овързаха и краката й за кола и я понесоха, увиснала като ловна плячка. Щом я вдигнаха, тя можа да погледне назад по коридора и с очи, изпълнени със сълзи на гняв и мъка, видя майка си, проснала се по лице върху студения камък в локвата кръв около нея.
Нечие раздразнено пъшкане пробуди Николас и той чу озадачения глас на херцога:
— Какво има?
Момчето се надигна и под сумрачната лунна светлина видя как Накор разтърсва Мартин за рамото.
— Трябва да тръгваме. Веднага!
Марк и останалите също се разбудиха, а Николас се пресегна и разтърси Хари. Очите на приятеля му моментално се отвориха и той каза стреснато:
— Какво става?
Накор посочи на югоизток и каза:
— Нещо лошо. Ето натам.
В нощното небе се виждаше някакво далечно сияние.
— Какво е това? — попита Хари.
Мартин вече беше станал и бързо събираше вещите си.
— Пожар.
Калис заговори бързо на тримата елфи. Единият кимна и тримата тръгнаха и се стопиха в сивотата на ранното утро. Калис се обърна към Мартин.
— Аз ще дойда с вас. Това може да има нещо общо с онези странни появи на чужди хора по реката.
Мартин само кимна и Николас видя, че вече е готов за път, както и Марк. Сръга бързо Хари в ребрата и му каза:
— Ако не скочим, ще ни оставят.
Двамата скуайъри набързо прибраха вещите си, но докато се приготвят, Мартин и Марк вече напускаха поляната, с Калис до тях. Гарет каза:
— Аз ще се погрижа да ви върна живи и здрави, но лорд Мартин не може да чака.
Николас го разбра. Небесното зарево бе запалило в очите на Мартин мрачна решимост. За да бъде един пожар толкова голям, че да освети небесата толкова, та да може да се види от половин ден разстояние, това предвещаваше някакво ужасно бедствие — било в лесовете около града, било в самия град.
Гуда и Накор изчакаха момчетата и след това петимата потеглиха. Гарет каза: