Гарет тъкмо казваше:
— Досега са докладвали дузина следотърсачи и горяни, ваша светлост. Останалите трябва да се върнат до утре.
— Изпрати ги отново — каза Мартин. — През следващата седмица да носят колкото дивеч успеят да уловят. Нямаме почти никаква храна, а само след два дни хората ще подивеят от глад. След като повечето лодки са унищожени, рибарите не могат да ловят риба.
Гарет кимна.
— Част от войниците могат да помогнат в лова.
Мартин поклати глава.
— В гарнизона са ми останали по-малко от двадесет боеспособни мъже.
— Имахме над хиляда души годни за оръжие, татко — каза Марк.
— Повечето са загинали в бараките. Нападателите са избили всички по стената, отворили са портата, залостили са отвън вратите на бараките и са подпалили покривите. После са хвърлили през прозорците гърнета с нафта. Било е същински ад, докато войниците да се разбудят. Някои са се опитали да изскочат през прозорците и са били поразени от стрелците им. Другите в цитаделата са били избити в сраженията от стая в стая. Останали са ни стотина по-леко ранени и когато се пооправят, можем да ги използваме за лов. Скоро ще паднат снеговете и дивечът ще се придвижи на юг. Ще трябва да разчитаме на Карс и Тулан, за да се оправим през зимата. — Мартин отхапа залък хляб и продължи: — Други стотина са на ръба на смъртта. Не знам колко от тях ще оцелеят. Антъни каза, че най-обгорените със сигурност ще умрат, така че до първия снеговалеж може би ще ни останат сто и петдесет мъже, годни да носят оръжие.
— Но остават и двестате души в Барран — каза Марк.
Мартин кимна.
— Можем да ги извикаме да се върнат. Но да видим преди това какво може да ни прати Белами.
Хари тикна в ръката на Николас парче хляб, дебело намазано с масло и мед, и без да мисли, Николас започна да яде. Изведнъж изпита вълчи глад и махна с ръка на жената, взимаща купата му с яхния, че в края на краищата ще изяде и нея.
Докато се хранеше, Николас не каза нищо и само слушаше мрачните равносметки. През деня някой бе споменал, че херцогинята била убила поне половин дузина от нападателите, преди да я надвият, и че я били посекли, докато се опитвала да спаси дъщеря си и други млади момичета. Един от ранените войници я видял паднала мъртва пред покоите на Маргарет, докато се измъквал от пожара в цитаделата. Пламъците били твърде силни, а той бил твърде тежко пострадал, за да може да измъкне тялото й извън пожара.
Николас зачака някой да спомене за съдбата на момичетата, но Мартин и останалите говореха само за най-належащите грижи. Идваха и други хора да докладват, напускаха и постепенно картината на бедствието се очерта в ума на момчето. От едно процъфтяващо градче с близо десет хиляди жители живи бяха останали по-малко от две хиляди и много от тях нямаше да преживеят повече от една седмица заради раните си. От хилядата войници едва ли щеше да оцелее повече от един на всеки пет, за да може отново да служи на Кралството. Всички сгради от Дългия нос до старите южни предградия бяха унищожени и половината от новите постройки също бяха съсипани. Нито един от занаятите в града не беше оцелял. От по-вещите занаятчии живи бяха само един ковач, двама дърводелци и един мелничар. Половин дузина калфи и малко повече чираци можеха да помогнат за възстановяването на града. Повечето от оцелелите бяха рибари и селяни. Щяха да им наложат да служат където трябва, но в близко бъдеще Крудий щеше да се смали до едно окаяно селце, примитивна съставка на Кралството на Далечния бряг.
Мартин тъкмо казваше:
— И ще трябва да помолим Белами и Толбърт в Тулан да ни пратят майстори. Трябва веднага да започнем възстановяването на замъка.
Николас не можа да издържи повече и попита тихо:
— А момичетата?
Приказките изведнъж секнаха и всички в кръга извърнаха очи към него. Марк го попита със зле прикрита горчивина:
— Ти какво предлагаш да направим?
Николас не можа да отвърне нищо.
— Подпалили са всички кораби в залива — каза Марк. — Да вземем рибарските лодки и да тръгнем за Дърбин ли?
Николас поклати глава.
— Не, но да известим…
— Баща ти ли? — попита Марк горчиво. — Той е там някъде, навътре в Кралството! Да е останал един пощенски гълъб? Случайно да е останал един здрав кон, който да може да стигне до Карс? Не! — Болката и гневът му от загубата се бяха обърнали към единствената мишена, която му беше подръка — Николас.
Мартин сложи мълчаливо ръка на рамото на сина си и Марк млъкна.
— За това ще поговорим утре.
Николас не поиска разрешение да напусне, просто стана и се отдалечи от топлата утеха на огъня. Намери си някакъв жалък подслон под стълбите, водещи към недовършения втори етаж, и се сгуши там. След няколко минути го обзе копнежът да си е у дома, при майка си и баща си, при сестра си и братята си, при учителите си и при всички онези, които го бяха закриляли и обичали. За пръв път от толкова години отново се почувства малко момче, наплашено от по-големите хлапаци, които го мъчат и заплашват, когато закрилниците му ги няма. Прилоша му от срам, извърна лице към стената и захлипа.