Глава 7
Избор
Бурята връхлетя.
Николас се събуди с мокро лице. Сънят му беше дълбок и без сънища; събуди се вкочанен и все още изцеден от умора. В началото, докато умът му се пробуждаше, не можа да се ориентира, но после много бързо си спомни къде е и какво се бе случило.
Обзе го отчаяние. След секунди дъждът зашиба през недовършения покрив и спящите покрай стената или направо под звездите бързо се размърдаха и потърсиха подслон.
Въпреки дъжда небето изсветляваше и Николас разбра, че вече се е съмнало. Хари се добра до него през хората, които се мъчеха да се опазят от дъжда и каза:
— Хайде. Чака ни много работа.
Николас кимна и тромаво се изправи. Кракът го болеше и той закуцука, мъчейки се да върви изправен под сипещия се от небето порой. Само след няколко секунди вече беше прогизнал до кости. Единственото облекчение от бурята бе в това, че вонята от пожара бе намаляла.
Момчетата излязоха навън и видяха Мартин. Единствената отстъпка на херцога пред дъжда бе промазаният с масло калъф, покрил дългия му лък, и още един, предпазващ натъпкания му със стрели колчан.
— Трябва да съберем колкото може повече здрави греди и дъски, скуайър — каза той на Николас.
Николас кимна и се обърна към тесния навес, предлагащ илюзорна защита на тримата сгушили се под него мъже.
— Вие тримата — извика Николас, за да надмогне плющенето на дъжда. — Ранени ли сте?
Тримата поклатиха глави и единият отвърна:
— Не сме, но сме мокри, скуайър.
Николас им махна с ръка да дойдат при него.
— От работа по-мокри няма да станете. Трябвате ми.
Един от мъжете погледна Мартин, който кимна, и тримата се надигнаха и тръгнаха след младежа.
Цяла сутрин се провираха през руините на Крудий и подбираха тук оцеляла греда, там някоя здрава талпа и ги отнасяха при хана. Запомняха и местата с по-големи здрави греди, за да се вземат и използват по-късно.
Някъде по пладне бурята позатихна. Николас и тримата му спътници — един селянин, чиято къща в южния край на града беше изгоряла, и двама работници от една мелница — бяха успели да намерят няколко бурета с пирони и достатъчно дървен материал, за да се сковат десетина груби бараки за подслон. Единственият оцелял от клането дърводелец беше заявил, че ако се намери материал, ще може да довърши покрива на хана за една седмица с помощта на трима по-здрави мъже.
През този ден Николас установи нещо много важно: че древната традиция всяко момче в цитаделата да се упражнява в няколко различни занаята преди да му бъде избрана професия в деня на Подбора, е много полезна. Макар тези мъже да не бяха майстори дърводелци или зидари, имаха представа от тези професии и проявиха изключителна схватливост, залагайки на наученото като момчета.
Свечери се. Николас бе уморен и гладен. Изхранването скоро щеше да се превърне в проблем, но поне засега рибарското селище осигуряваше достатъчно храна за всички. Един войник влезе в хана — подпираше се на грубо издялана патерица — и съобщи на Мартин, че край реката са намерили няколко коня. Мартин се зарадва на възможността да прати вестоносец до барон Белами. Същия следобед бяха изпратили и една рибарска лодка към Карс, но щяха да минат доста дни, докато тя се придвижи покрай крайбрежието.
Хари седна до приятеля си, гребна с една дървена лъжица от горещата яхния и изломоти:
— Не съм и предполагал, че рибената гозба може да е толкова вкусна.
— Защото си гладен.
— Ами, сериозно? — отвърна с горчивина Хари.
— И аз нямам настроение, Хари, но недей да си изкарваш яда на мен, за да не си го изкарвам и аз на теб.
Хари кимна.
— Извинявай.
Николас зарея за миг празен поглед в далечината и въздъхна.
— Смяташ ли, че някога ще ги видим отново?
Хари също въздъхна. Не беше нужно да пита кого има предвид Николас.
— Чух Мартин и Марк да си говорят заранта. Казваха, че ако Белами успее да изпрати вестта достатъчно бързо в Крондор, флотата ни може да блокира Дърбин преди пиратите да са стигнали там. Смятат, че баща ти може да принуди губернатора на Дърбин да върне всички пленници.
— Жалко, че Амос още го няма. Той разбира от тези работи. Някога е бил дърбински капитан.