— И аз съжалявам, че го няма — отвърна Хари. — Всичко това изглежда толкова безсмислено. Защо е трябвало да избият толкова хора и да подпалят всичко?
Николас огледа мълчаливо окаяната им компания в недовършения хан и беше принуден да се съгласи. Изведнъж нещо го порази.
— Но къде е Калис? Откакто издъхна Чарлз, не съм го виждал.
— Той си замина за Елвандар — отвърна Хари. — Трябвало да съобщи на майка си какво се е случило.
Николас настръхна.
— Богове. А баба му и дядо му? — Не беше забелязал Мегар и Магя сред оцелелите.
— Мисля, че зърнах Мегар долу в рибарското селце. Поне приличаше на него. Надзираваше приготвянето на храната.
Николас се засмя за пръв път, откакто бяха тръгнали на лов.
— Сигурно е бил той.
Робин, един от младите пажове, който служеше при иконома Самюъл, мина през пълната с хора гостилница и седна до двамата скуайъри. Тримата си споделиха кой какво е видял през деня и картината се оказа точно толкова тъжна, колкото се беше опасявал всеки. Цялото домакинство на замъка, всички освен Мегар и Магя, още един готвач и едно ратайче, други двама скуайъри и шепа пажове и слуги, бяха убити по време на набега или издъхнали скоро след това от раните си. През нощта и на заранта още десетима войници бяха измрели от раните си, мнозина от жителите на града също бяха ранени.
След като се навечеряха, Николас, Хари и Робин отидоха при Мартин, който говореше с Антъни и Марк. Като видя момчетата, херцогът ги попита:
— Ядохте ли?
Тримата кимнаха и Мартин каза:
— Добре. Дъждът потуши пожарите, тъй че утре призори елате в замъка да ми помогнете да видим какво може да се спаси. Сега легнете да поспите.
Николас и Хари намериха свободно място, легнаха и скоро Николас задряма, свит между Хари и някакъв едър рибар, който хъркаше силно. Вместо да се подразни от хъркането, момчето намери утеха от човешката близост и топлината.
Изтекоха няколко дни и животът в Крудий бавно започна да се съвзема. Дърводелецът и тримата му помощници довършиха покрива на хана и той се превърна в щаб на херцога, въпреки че Мартин отказа да използва някои от стаите на горния етаж за спане, предоставяйки ги за ранените и болните, които имаха най-голяма нужда от подслон и топлина. Нови стотина граждани и войници бяха измрели от рани и болести въпреки всички усилия и умения на Антъни и Накор. Вестта за трагедията някак бе стигнала до далечното абатство на Силбан и половин дузина монаси от този орден бяха дошли да предложат помощта си.
Хари се беше превърнал в неофициалния ханджия, тъй като човекът, почнал строителството на новия хан, беше загинал по време на набега. Той организираше раздаването на оскъдната храна, потушаваше възникващите спорове и поддържаше реда. Въпреки лекомисления си нрав допреди набега, Хари проявяваше изненадваща дарба в посредничеството между спорещите. Предвид това колко изопнати бяха нервите и колко отчаяни бяха всички в Крудий, това негово умение направо удивляваше Николас. Хари просто умееше да събуди разума в хора, които нямаха настроение да действат разумно. Един ден, когато двамата се върнеха у дома, в не толкова безумен свят като сегашния, от Хари щеше да се получи ценен администратор.
Николас бе придружил Мартин и Марк до цитаделата, където се разбра, че нищо не е останало здраво. Заради нафтата, използвана да се запали пожарът, и припасите със запалително вещество в самата цитадела, пламъците бяха овъглили всичко. Огънят беше бил толкова горещ, че много от вековните камъни на зида се бяха пропукали и дори металните пръстени за факлите по коридорите се бяха стопили.
Тримата обиколиха покритите с черни сажди коридори и завариха горния етаж изгорен до неузнаваемост. Мартин и Марк се позадържаха край вратата на покоите на Маргарет, оглеждайки напуканите и овъглени каменни плочи по пода и останките от стопените панти на мястото на вратите. От загиналите тук не беше останал и помен, адските пламъци бяха превърнали телата им в шепа черен прах.
В най-долното подземие бяха оцелели складът с все още годни за употреба вещи: няколко топа плат, наметала и одеяла, които воняха от пушеците, както и няколко сандъка със старо бельо, а също така стари ботуши, колани и дрехи.
Хари намери килери със складирано оръжие; Мартин огледа хранителните запаси, заделени тук сигурно още по времето на Войната на разлома. Сухото говеждо се оказа почерняло и вкоравено като стара кожа; сухарите приличаха на калъпи изсъхнала глина. Но три бурета се оказаха от по-нова реколта и бяха запечатани с хартия и восък. Когато отвориха едното, се оказа, че е пълно с годни за ядене сухи ябълки. И това, което поразвесели малко всички, беше, че се намериха шест каси с превъзходно кешийско бренди. Набелязаха всичко това да се отнесе в града под надзора на Николас.