— Удариха ни преди седем нощи, което значи в нощта преди вие да се върнете тук, струва ми се. — Мартин кимна. — Откакто се сблъсках с цураните през войната, винаги усилвам нощната стража, когато съм на котва. И добре, че го направих, защото повечето от охраната загинаха преди да се вдигне тревога. Един от хората ми обаче успя да ни вдигне навреме и избихме кучите му синове, които се опитаха да ми подпалят кораба. — Той въздъхна. — Гарнизонът нямаше късмет. Тъкмо бяхме привършили с разтоварването на по-голямата част от оръжието и провизиите — още един ден и щяхме да сме приключили. Твоят рицар-лейтенант Едвин спря работата по скелето, за да ни се помогне с разтоварването на кораба, така че портата беше останала недовършена. Преди да се вдигне тревогата, нападателите вече бяха вътре и избиваха хората в бараките. Все пак доста кръвчица им пуснахме преди да подпалят форта.
— Фортът е изгорял? — попита Марк.
— До основи — увери го Амос.
— А гарнизонът? — попита Мартин.
— Нямах избор. Взех ги всички с мен.
Мартин кимна.
— Колко са оцелелите?
Амос въздъхна.
— Съжалявам, по-малко от стотина. Сега Едвин ги сваля от кораба. Той ще ти докладва всичко подробно като дойде. Успяхме да приберем това, което беше останало сред руините, върнахме и неразтовареното, но повечето оръжие и припаси бяха унищожени. Укреплението вече го няма, а зимата вече идва, така че ни се стори благоразумно да се изостави цялото начинание за следващата пролет. — Амос прокара длан по мокрото си лице. — Но по това, което виждам, че е станало с Крудий, бездруго ще имате нужда от работна ръка.
— Вярно е — каза Мартин. После заразказва подробно на Амос каквото знаеха за набега и докато го слушаше, лицето на адмирала помръкна още повече.
Когато стигна до историята с лодките на нападателите, описани им от един рибар, Амос възкликна:
— Но това е пълна безсмислица!
— Ти не си първият, който го казва, Амос — подхвърли Марк.
— Не, не самият набег — каза Амос. — Все едно, продължавай.
Мартин продължи с описанието си, сглобено от всички сведения, донесени от малцината очевидци. Половин час изтече, докато привърши с разказа си.
Амос стана и закрачи тромаво из препълнената гостилница, потривайки замислено брада. Накрая каза:
— Според това, което ми описахте, трябва да са участвали около хиляда души.
— И? — попита Мартин.
Амос се обърна към него.
— Това означава, че са действали заедно поне шестима, може би дори осем дърбински капитани. Такова нещо не е бивало, откакто ги напуснах.
— Така ли? — каза сухо Мартин. Далечното минало на Амос му беше известно. Един от най-опасните пирати, кръстосвали Горчивото море. Капитан Тренчард, Дебелака, Камата на моретата. С годините личната биография на сегашния адмирал се беше доста променила и сега той понякога с удоволствие разказваше за живота си не като пират, а „приватер“, на служба при губернатора на Дърбин.
— Да, така! — сопна се Амос. — Капитаните, плячкосващи крайбрежието, са доста сприхава пасмина и не си сътрудничат почти в нищо. Единствената причина да им се позволи да останат в града е, че държат флотата на Квег нащрек, а това е идеално решение за Кеш, защото империята не желае да троши пари за поддържането на своя флота тук. — Погледна Мартин в очите и продължи: — И като адмирал на твоя брат, аз лично се чувствам много по-добре срещу една дузина скарани помежду си пиратски капитани, които лично мога да натупам в Дърбин, вместо срещу някоя имперска кешийска ескадра. Политиката, скъпи ми Мартине, може да направи почти всичко приемливо.
— Значи са зарязали всичките си дрязги и са се съюзили? — каза Гуда.
Амос поклати глава.
— Едва ли. Набег срещу Карс и Крудий? Както и срещу новия форт при Барран? Обзалагам се, че и в Тулан не е останал нито един кораб. — Старият морски вълк плесна с длан по тезгяха, на който се беше облегнал, и измърмори. — Какво не бих дал за чаша бренди!
— Ами аз имам малко — каза Хари. — Пазех го за Антъни и Накор, да го използват за болните. — Бръкна под тезгяха, извади бутилка кешийско бренди, наля една чаша и Амос я надигна.
Адмиралът млясна доволно и изпръхтя:
— Небесата ще те запомнят за това добро дело, момко. — Върна се при Мартин и клекна. — Вижте какво, този набег не е бил от Дърбин.
— Но ловците на роби… — възрази Марк.
Амос вдигна ръка.
— Това не ме интересува. Това е фалшива следа, синко. Ловците на роби ще се промъкнат в някое селце, ще го ударят и ще отвлекат дечица и здрави мъже и жени. Но няма да опожарят всичко, което им е пред очите. Те са разумни хора. Няма да почнат цяла война, нито ще отвлекат племенничката на крале. Щото това може да им навлече големи неприятности. — Поглади брадата си. — Само да знаех кой се е забъркал в това, кой от капитаните…