— Един от войниците каза, че водачът им бил висок мъж със светла кожа и татуировки по лицето.
— И с изпилени зъби и сини очи? — попита Амос.
Николас кимна.
Амос се опули и прошепна.
— Рендър! Мислех, че е мъртъв, кучият му син.
Мартин се наведе към него.
— Кой е този Рендър?
Амос заговори тихо, с нотка на тревога.
— Син на зъл демон е той, проклетникът му проклети. Беше изчезнал някъде из западните архипелази, когато беше моряк. С другите от екипажа му беше пленен от островитяните на Скашака. Рендър спечели някак доверието им и те го приеха в племето си. Само той оцеля от екипажа им. Нашарил се е от глава до пети с племенните им татуировки и според ритуала им е изпилил зъбите си. За да го приемат като свой, трябвало да изяде един от другарите си. Островитяните на Скашака са канибали.
Амос седна.
— За пръв път го срещнах в пристанището на Маргрейв. Беше първи помощник на кораба на капитан Милост.
— Милост ли? — възкликна Николас и се изсмя невярващо.
— Повечето капитани от Крайбрежието са известни по прякор — поясни Амос. — Аз бях Тренчард Дебелака, а на Тревър Хъл му викаха Бялото око; Жилбер дьо Граси беше капитан Милост; не че беше от най-милостивите, но като дете го обрекли на храма на Дала Милостивия. Прякорът хич не му отиваше, но му се лепна. — Амос се извърна леко намръщен.
— Какво има, Амос? — попита Мартин.
— Рендър разбира от търговия с роби, щото Милост на времето се занимаваше точно с това, но той никога не е бил дърбински капитан, Мартин. Никога не е бил капитан, докато го познавах; последния път, когато чух за него, беше в екипажа на Джон Авъри, а Авъри измени на Дърбин, помагайки на една щурмова ескадра на Квег. Ако Рендър стъпи някога в Дърбин, смятай го за мъртъв.
Един от седящите наблизо войници се намеси:
— Моля да ме извините, адмирале, но като споменахте за Квег…
— Какво има? — обърна се Мартин към войника.
— Милорд, до този момент не бях се сетил, но имаше един друг, който ми се стори познат, макар че го мярнах съвсем за малко в целия този хаос. Помните ли онзи квегански търговец, който посети замъка преди да излезете на лов? Той беше с нападателите.
— Вазарий — каза Николас. — Не ми хареса как гледаше Абигейл и Маргарет.
— И много разпитваше мечемайстора и конемайстора за замъка и как е разположен гарнизонът — добави войникът. — Мазен един такъв, дружелюбен, но сигурно е преценявал отбраната ни.
— Тази работа става все по-сложна — изпръхтя Амос. — Дърбинските пирати не биха предприели такъв набег. Това е обявяване на война. Репутацията им отчасти се дължи на това, че подбират плячката си много грижливо и отбягват тези, които могат да си отмъстят. Единствената причина за набег от такъв мащаб е, че така ще избегнат преследване, защото явно много се боят от това.
Мартин изглеждаше объркан.
— Какво искаш да кажеш?
— Твоите хора ни съобщават, че сред нападателите е имало ловци на роби от дърбинската гилдия. Ами ако не са били истински? Ами ако нападателите са искали да си помислиш, че са тръгнали за Дърбин? Те би трябвало да знаят, че ще намериш начин да изпратиш съобщения преди те да успеят да се измъкнат от Горчивото море. Можеш да пратиш конни вестоносци през планините или към Свободните градове, или някой бърз кораб да те откара до Крондор и да вдигнеш цял флот да им препречи пътя до Дърбин, докато те успеят да се спуснат покрай брега и да преминат Тъмните проливи през това време на годината. Не, те изобщо не са тръгнали за Дърбин и никак не им се ще да ги преследваш.
— Че как можем да ги проследим? — попита Николас. — Искам да кажа, по морето не остават следи.
Амос се ухили.
— Защото знам накъде ще тръгнат, Ники.
При тези думи Мартин възкликна:
— Накъде отвеждат дъщеря ми, Амос?
— Към Фрийпорт, приятелю. Свободното пристанище. Рендър е човек от Островите на залеза — това поне е последното, което чух за него — а според това, което ти ми разказа за лодките, които са използвали, не могат да стигнат по-далече.
— Не разбирам — каза Марк. — Какво общо имат лодките?
Амос се обърна към Мартин.
— Помните ли когато казах, че всичко това ми изглежда безсмислица?
Мартин кимна.
— Имах предвид точно лодките — каза Амос. — Били са пинаки: малки тесни съдове с една мачта, която може да се сваля. Никой голям кораб не би могъл да доплава толкова близо до Крудий и да разтовари такава голяма сила, без да бъде забелязан от вашите постове на Дългия нос и долу, при Моряшка скръб. Според това, което ми разказахте, тук са ударили около хиляда души, а нашия врат в Барран ни го прекършиха други двеста души. Единственото място, откъдето могат да дойдат такива съдове, без говнярите на борда им да измрат от глад, са Островите на залеза.