— Но пиратите от Островите на залеза са се укротили от много години — каза Марк.
Амос кимна.
— Някой ги е поразбудил. Точно това най-много ме тревожи.
— Какво? — попита Мартин.
— Дори всяка черна душица, живееща на Островите на залеза, откакто аз съм се пръкнал, да слезе на брега, дори бабчетата си да доведат, и котките на бабчетата си, няма да съберат повече от петстотин души. А тук ние говорим за два пъти повече от това, включително за цурански убийци и може би за истински дърбински ловци на роби, както и за един квегански ренегат.
Мартин кимна.
— В такъв случай откъде са дошли всички тези нападатели и кой ги е изпратил?
— Възможно ли е Рендър да стои зад всичко това? — попита Николас.
Амос поклати глава.
— Не, освен ако не се е променил доста повече, отколкото го знам отпреди тридесет години. Не, тези нападения са спретнати от някой с много по-големи идеи. Да доведеш ония цурански убийци през разлома от Келеуан… някой е бил подкупен, вероятно хора и от двете страни. А дърбинските ловци на роби искат гаранции. Дори всяко хубаво момиче и момче да бъде продадено на най-висока цена на пазара, не биха си сложили подписа под такова опасно начинание.
— Трябва да тръгваме — каза Мартин.
Амос кимна.
— Ще ми трябват няколко дни, докато оправя кораба.
— Къде да тръгваме? — попита Николас.
— Към Островите на залеза — отвърна Амос. — Там ще им хванем следите на тези псета, Николас.
По-късно Мартин подкани Хари и Николас да излязат навън с Марк и Амос и когато се озоваха далеч от чужди уши, каза:
— Николас, реших двамата с Хари да останете в Крудий. Рицар-лейтенант Едвин ще има нужда от помощ, а когато пристигне кораб от Тулан или от Крондор, можете да се върнете в двора на баща ти.
После им обърна гръб все едно че разговорът е приключил, но Николас каза:
— Не.
— Не съм те питал дали си съгласен, скуайър — сряза го Мартин.
Николас замълча, издържайки гневния поглед на Мартин, пое си дълбоко дъх и каза:
— Не „скуайър“, а „ваше височество“. Или „принц Николас“, ако така предпочитате, лорд Мартин.
Марк изсумтя и се сопна:
— Ще ходиш там, където нареди баща ми…
Николас не извика, но тонът му беше хладен и много гневен.
— Ще ходя там, където сам благоволя, господин Марк.
Марк пристъпи напред, готов да удари Николас през лицето, но Амос се намеси:
— Спрете! — Марк спря и Амос рече: — Ники, какво си наумил?
Николас запремества поглед от лице на лице, накрая очите му се приковаха в Мартин и той промълви:
— Чичо, ти си положил клетва, както и аз. Когато получих титлата си на четиринадесетия си рожден ден, аз се заклех да закрилям и защитавам Кралството. Как бих могъл да твърдя, че съм изпълнил тази своя клетва, ако точно сега избягам у дома си?
Мартин не отговори, но Амос каза:
— Николас, татко ти те изпрати тук, за да научиш нещо за разликата между границата и кралския двор, а не за да гониш ловци на роби през океана.
— Баща ми ме изпрати тук, за да се науча как да бъда принц, адмирале. Аз съм точно толкова принц от кралската кръв, колкото са Боррик и Ерланд, и съм също толкова длъжен като тях да се грижа за сигурността и благополучието на нашите поданици. На моята възраст Боррик и Ерланд вече се бяха сражавали цяла година на границата с владетеля на Висок замък. — Обърна се към Мартин и каза: — Не ви моля за разрешение да тръгна с вас, милорд. Заповядвам ви.
Марк отвори уста да каже нещо, но ръката на Мартин на рамото му го възпря. Той тихо попита:
— Сигурен ли си, Николас?
Николас се обърна към Хари. Доскоро веселият хлапак от Лъдланд беше прашен от многодневния труд в потъналия в сажди град и очите му бяха заобиколени от тъмни кръгове, но и той кимна.
— Сигурен съм, чичо — каза Николас.
Мартин стисна рамото на Марк и каза тихо:
— Обвързани сме със своята клетва. — И добави: — Ваше височество.
Марк присви очи, но не каза нищо. Двамата с баща му тръгнаха към хана. Амос изчака да влязат и се сопна:
— Очаквах, че си достатъчно пораснал и си станал по-разумен, Ники.
— Маргарет и Абигейл са някъде там, Амос — отвърна Николас. — И ако изобщо има някакъв начин да ги намеря, ще го направя.