Амос поклати глава, огледа изпепеления град и въздъхна примирено.
— Обичам те като свой роден внук, Ники, но ако можех да избирам, щях да предпочета някое дребно магьосниче пред един просълзен принц, който да ми се разпорежда в това опасно пътешествие.
— Пъг! — каза изведнъж Николас.
— Какво „Пъг“? — учуди се Амос.
Момчето бръкна под туниката си и каза:
— Той ми даде това в случай, че имам нужда от него.
— Хм — каза Амос — Едва ли бих могъл да измисля по-голяма нужда от сегашната.
Николас стисна талисмана в дясната си ръка и три пъти изрече името на Пъг. Малкият метален амулет в шепата му се позатопли, но не последва никакъв друг признак за магия.
Само след миг Накор изхвърча от хана и викна:
— Какво си направил?
— Ти усети ли го? — попита Хари.
— Какво да съм усетил?
— Магията.
— Ба. Никаква магия няма — отвърна дребосъкът и махна пренебрежително с ръка. — Видях Мартин и Марк да влизат в хана и не изглеждаха много весели.
— Военният термин е „злоупотреба с ранга“ — каза Амос. — Нашият принц тука реши да тръгне с нас, все едно какво ще каже чичо му или аз.
— Длъжен е — каза Накор.
— Какво? — попита Хари.
Исаланецът сви рамене.
— Не знам защо, но без Николас това, което ни чака, ще надделее.
— Защото той е синът на Господаря на Запада — чу се глас зад тях.
Всички се обърнаха. От сенките се появи Пъг. Беше облечен в тъмнокафяв халат с качулка. Свали я и видяха угриженото му лице.
— Тъкмо се канех да попитам защо си ме извикал — каза той и огледа изпепелените сгради наоколо. — Но ми се струва, че е очевидно.
Пъг и Мартин си поговориха доста време насаме край хана. Останалите чакаха да видят какво ще стане.
— Смятате ли, че той може да направи магия и да ги върне? — попита Хари.
— Пъг е много могъщ — каза Накор. — Но не мисля, че магията има нещо общо. Освен това магия няма. Ще видим.
Пъг и Мартин се върнаха при тях и чародеят каза:
— Ще се опитам да разбера къде са Маргарет и приятелката й. — Той се огледа. — Но ще ми трябва малко свободно място. Стойте тук.
Той тръгна към широкото пространство, което беше предвидено за бъдещ пазарен площад. Засега мястото беше обрасло с буренак, голям скален къс стърчеше по средата. Пъг стъпи върху камъка и изпъна ръце нагоре.
Николас усети някакво далечно смътно жужене и се обърна към Хари, който му кимна, че също го е почувствал. След дълга пауза от хана излезе Антъни и се присъедини към групата им. Младият магьосник тихо попита:
— Това Пъг ли е?
Накор кимна.
— Започна да издирва момичетата. Този номер е много добър, стига да може да го направи.
Усещането за вибрация във въздуха се усили и Николас почувства, че нещо полазва по кожата му. Едва се удържа да не се почеше.
— Какво е това? — каза Антъни.
Николас примижа натам, където им посочи младият маг, и видя над главата на Пъг малка червена светлинка. Тя като че ли се усилваше и ставаше все по-ярка.
— Залегнете! — извика Накор.
След като Антъни се поколеба, Накор го задърпа за ръкава и го принуди да легне на земята, а после по същия начин започна да дърпа и Николас.
— Лягай! Покрий си очите! Не гледайте! Чуваш ли!
Николас за миг погледна нагоре и видя как светлината се усилва и като че ли се приближава с ужасяваща скорост.
Накор притисна лицето му към земята.
— Не гледай!
Изведнъж Николас усети прилив на топлина. Разкъсващо усещане прониза главата и раменете му, все едно че беше легнал пред отворената врата на нажежена пещ. Ударът на топлината изтръгна дъха от дробовете му. За малко щеше да отвори очи, ако не бяха предупредителните викове на Накор.
После топлината отмина.
— Вижте! — извика Накор.
Пъг стоеше на мястото си като парализиран, обкръжен от съскащ нимб червени енергии, по чиято повърхност сякаш се пръскаха бели искри на мълнии, а във вътрешността му танцуваха сребристи жилки. Накор скочи и затича към него.
Другите го последваха. Когато Накор се озова на ръка разстояние от Пъг, той протегна предупредително ръце към останалите да не се приближават.
Пъг стоеше вкаменен сред бушуващите енергии, като статуя с вдигнати нагоре ръце. Накор описа пълен кръг около странната мантия от червена светлина и заклати глава.
— Какво е това? — каза Амос.
— Много мощна магия, адмирале — отвърна Антъни.
Накор обаче махна пренебрежително с ръка.
— Ха! Магия! Никаква магия няма тук. Това е много ясно предупреждение: стойте настрана! — Кимна и добави: — И нещо повече.
— Какво друго? — попита го Мартин.
— Това, че ще си имаме по-големи неприятности, отколкото си мислехме — Исаланецът тръгна към хана.