— Нима ще го оставиш така? — попита Хари.
— Ти какво искаш да направя? — отвърна Накор. — Нищо не мога да направя за Пъг, ако той сам не може да се погрижи за себе си. Но той ще се оправи. Просто ще му трябва малко повече време, докато се измъкне от този капан.
— Не трябва ли да изчакаме тук? — каза Николас.
— А, можете, ако толкова искате — отвърна Накор. — Но на мен ми стана студено и искам да хапна нещо. Сигурен съм, че Пъг ще дойде в хана, когато приключи.
— Какво да приключи? — попита Амос и тръгна след него.
— Това, което се е захванал да прави. Няма да му е нужно много време, за да се измъкне, ако иска да направи само това. Но съм сигурен, че прави и нещо друго.
Другите ги последваха — освен Антъни, който предпочете да остане до Пъг и да наблюдава.
Пъг се движеше през сянка. Беше прострял сетивата си на югозапад, към онези острови, за които Амос твърдеше, че са най-вероятното място, където да държат Маргарет и другите пленници. Бързо беше намерил островите, защото там имаше само едно голямо селище и енергиите на хората там светеха като маяци на иначе пустия морски бряг.
После в разума му прозвуча сигналът за тревога. Някакво предупредително чувство му подсказа, че е нападнат. Той включи духовната си защита и в следващия миг енергиите удариха. Защитата му се оказа напълно достатъчна за целта. Пъг не се възпротиви срещу атаката, задоволи се само с това да се предпази. Лесно можеше да унищожи пленилото го като в непробиваема килия чародейство, но ако го направеше, щеше недвусмислено да предупреди непознатия си пленител, че е на свобода. Вместо това предпочете да разузнае.
Както при всички подобни чародейства, оставаше следа, свързваща източника с целта — тънка магическа нишка. Пъг я опипа внимателно, за да прецени посоката й, както и структурата й; а след това сътвори сянката си.
Не беше точно сянка, но така си го беше представил Пъг, така беше оформил същността му в съзнанието си. Сянката представляваше магически конструкт, нереално създание, съществуващо само и единствено като проводник за съзнанието на Пъг. Подозираше, че интуицията му го е накарала да си го представи като сянка, тъй като щеше да скрие това създание сред онези тъмни и безформени места по пътя на магията, където онзи, който бе изрекъл враждебното заклинание, едва ли щеше да забележи подобно същество.
След като сянката се оформи, той я прати по пътя на магията. Издирването щеше да отнеме време, но той се надяваше да открие източника и естеството на тази атака.
И започна да търси.
Беше почти призори, когато Пъг изведнъж пристъпи извън мантията от светлина. Антъни, който дремеше, плътно загърнал рамене и глава с наметалото, се разбуди и видя залитащия извън светлината Пъг. Червеносребристият пашкул си остана на място; по повърхността му все така се пръскаха бели искри, а вътре беше останала сянка, наподобяваща самия Пъг, както беше стоял допреди малко.
Антъни стана и стисна ръката на Пъг.
— Добре ли сте?
Чародеят притвори очи за миг и отвърна:
— Да. Само малко съм уморен. — Пое си дълбоко дъх и отвори очи. Погледна червените енергии, които продължаваха да стоят като рубинен обелиск, и попита: — Другите къде са?
— Вътре — каза Антъни.
Пъг кимна и докосна с пръст червената светлина, оглеждайки собствената си сянка вътре.
— Ще свърши работа за известно време — каза той и закрачи към хана.
Антъни тръгна до него и Пъг го попита:
— Познавам ли те? — Антъни му се представи и Пъг рече: — Аха, значи ти си ми заместникът.
Антъни се изчерви.
— Никой не би могъл да ви замести, велики майсторе.
— Наричай ме Пъг — отвърна Пъг. — Ако остане време, напомни ми да ти разкажа какъв жалък некадърник бях, докато живеех тук, в Крудий. — Антъни само се усмихна едва-едва, но изражението му показваше, че не го вярва. — Сериозно говоря — каза Пъг. — В началото бях ужасен като магьосник.
Пъг отвори вратата на гостилницата и Мартин моментално се събуди. Марк и останалите бързо се надигнаха, кой с побутване, кой от една дума. Хари се протегна, прозя се и каза:
— Мисля, че ми е останало малко кафе. Ще видя. — И закрачи сънен към тезгяха.
Пъг приклекна до Мартин и рече:
— Мисля, че досещането на Амос е правилно. Набегът е прикривал нещо друго.
— Каква беше онази червена светлина? — попита Мартин.
— Много хитър капан.
Накор кимна.
— И предупреждение, нали?
— Да, и това също — отвърна Пъг.
— А Маргарет и другите? — каза Мартин.
— Те са точно там, където предположи Амос — каза Пъг. — Не мога да го кажа къде е с точност, защото бях нападнат тъкмо когато ги открих. Мога само да кажа, че е едно голямо и тъмно помещение. Навярно някакъв склад. Долових настроението им. Всички са ужасно изплашени и отчаяни. — После Пъг се усмихна. — Въпреки че дъщеря ти освен това е и много ядосана.