Мартин не можа да скрие облекчението си.
— Боях се, че…
Пъг кимна.
— До снощи поне беше жива и здрава.
— Кой се опита да те вкара в капан? — попита Накор.
— Не знам — замислено отвърна Пъг. — Атаката не дойде оттам, където са момичетата. Дойде от някакво много по-далечно място и беше сътворена от някого с голяма вещина и мощ. Изпратена бе в отговор на моето издирване.
Накор въздъхна.
— Значи този, който я е изпратил, ти казва да си гледаш работата и да не се месиш.
Пъг кимна.
— Конструктът с моята сянка отвън скоро ще рухне. Смятам, когато това стане, да съм надалече оттук, така че когато отново нападнат, да не навлека гнева им върху някой друг. Себе си мога да защитя, но се съмнявам, че останалите ще успеете, ако разширят обхвата и силата на набезите си.
Накор прехапа устна, после попита:
— Значи ще трябва да се оправяме без теб, така ли?
Мартин присви очи.
— Не схванах.
— Предупреждението — каза Накор. — Пъг просто е предпазлив. Не иска да ви създава повече неприятности. — Обърна се към брадатия магьосник. — По-добре им го кажи ти.
— Какво да ни каже? — попита Мартин.
Пъг поклати глава. Хари дойде с поднос с глинени чаши, пълни с горещо кафе. Раздаде им ги и след като отпи, Пъг каза:
— Не знам как е могъл да го разбере нашият приятел Накор, но към тази атака имаше прикрепено и едно предупреждение: ако се опитам да проследя пленниците, ако приложа магия, за да помогна за освобождаването им, ако по някакъв начин се разбере, че ги преследват от Кралството, момичетата и момчетата ще бъдат убивани един по един, докато онези, които са тръгнали да ги освободят, не се откажат. Те не са просто пленници; те са и заложници.
Амос изду бузи и издиша бавно.
— Което означава, че ако видят платна в открито море и флага на Кралството, ще почнат да режат гърла.
— Точно така — каза Пъг.
— Ти как го разбра? — обърна се Хари към Накор.
Исаланецът сви рамене.
— Не съм го разбрал. Предположих го. Логично е да знаят, че Пъг е роднина на херцога и че би могъл да тръгне по следите на дъщеря му. Заплахата да избиват пленниците е логичен избор.
— Но кой е изрекъл заклинанието? — попита Антъни.
— Нещо чуждо, не от тукашния свят — каза Пъг. — Не бях виждал такова нещо досега. — Погледна Мартин и добави. — Ако изобщо нещо може да докаже опасенията на Амос, че това не е обикновен набег за роби, то най-доброто доказателство е точно това заклинание.
Накор кимна и обикновено ведрото му лице помръкна.
— Тези ловци на роби имат доста мощни съюзници, лорд Мартин.
Стаята притихна.
А след това лицето на Амос просветна и той възкликна:
— Сетих се!
— Какво? — попита Мартин.
— Знам как можем да се доберем до Фрийпорт по море, без пленниците да пострадат.
— Как? — попита Пъг.
Ухилен като момченце, на което току-що са подарили нова играчка, Амос отговори:
— Благородни господа, от днес нататък всички вие ставате корсари.
Работниците сновяха трескаво по борда на „Кралския орел“ и следвайки указанията на Амос, правеха всичко, за да променят външността на кораба. Адмиралът се тревожеше, че някои от оцелелите след атаката в Барран може да помнят как изглежда корабът и че ако го разпознаят преди да стигнат безопасното убежище на Фрийпорт, цялото начинание ще се провали.
Двама чираци дърводелци променяха фигурата на носа така, че от орела да се получи ястреб. Докато свършат, Амос им беше ревал няколко часа, но накрая беше преценил, че птицата е достатъчно променена. След това заповяда да заменят бялата и златна боя по нея със зловещо черно, а очите да боядисат кървавочервени. Името „Кралски орел“ естествено бе изчегъртано от носа и кърмата, а един бояджия се постара да заличи следите от изчегъртването.
Реите бяха разместени, където е възможно, а в средната част на кораба вдигнаха и един фалшив парапет; отблизо фалшификатът нямаше да мине, но Амос нямаше намерение да допуска на борда неканени гости. Откъм кея приличаше на естествена част от първоначалната конструкция, както и двете платформи за балисти, които преди се намираха на носа, а сега бяха преместени от двете страни на кораба. Платформите за лъкометците бяха свалени от мачтите, защото такива се използваха само от бойните кораби на Кралството. На тяхно място между мачтите бяха провесени въжета със седалки, на които можеха да седят бойците и да стрелят по вражеските екипажи. Бушпритът беше повдигнат, тъй че сега човек можеше да стои на носа под него.