Но Марк изведнъж настъпи и замахна злобно към главата му.
— А какво ще стане, ако някой те нападне, когато си уморен? — Николас едва успя да блокира посичащия удар, който можеше да му сцепи главата, ако беше стигнал до целта си. Марк усили атаката си и Николас заотстъпва.
— Хората се опитват да те убият в най-неподходящ момент — извика Марк и изпълни съчетание от високи и ниски удари.
Двамата братовчеди в момента използваха саби, оръжие непривично и за единия, и за другия. С рапирата никой в Крудий не можеше да се сравни с Николас, но с по-тежкото оръжие сечащите атаки бяха много по-важни, а Марк беше бърз и силен.
Николас изпъшка, докато блокираше мушкащия отдолу към слабините удар, след това извика и на свой ред атакува. Серия вихрени и коварни удари отгоре и отдолу отблъсна Марк и накрая Николас изби сабята от ръката му. Притиснал гръб в недоиззиданата ниска тухлена стена, Марк замръзна — върхът на сабята на братовчед му бе опрян в гърлото му. След миг обаче отскочи назад, преметна се през стената и падна по гръб. Николас светкавично се наведе и пак опря върха на сабята в гърлото му.
Хари пристъпи боязливо напред и спря. Очите на Николас се бяха разширили и гневът ясно се беше изписал на лицето му. Той каза хладно:
— Схванах добре мисълта ти, братовчеде. — Помълча дълго, след което отстъпи и свали оръжието си. Изсмя се горчиво и каза: — Много добре. — Протегна ръка и помогна на Марк да се изправи.
Един глас наблизо каза:
— Няма да е зле да разбереш, Марк, че дразненето на по-добър сабльор от теб е добър начин да си намериш смъртта.
Тримата младежи и Накор се обърнаха към излизащия от хана Амос. Адмиралът беше зарязал тъмносинята си униформа и сега носеше тежки черни ботуши с широки ивици от червена кожа на кончовите. Торбестият му брич и късият жакет бяха в избеляло синьо, като жакета бе украсен с убитосребрист брокат по маншетите и реверите. Под него Амос беше облякъл някога бяла, но вече пожълтяла риза с оръфано жабо. На главата му беше кацнала черна триъгълна шапка със златни ширити, увенчана с опърпано жълто перо. Къса, но впечатляващо тежка сабя висеше от широкия кожен колан през рамото му. Намазал беше косата и брадата си, тъй че сега лицето му беше цялото покрито с къдрици.
Амос свали шапката и прокара длан по плешивото си запотено теме.
— Ти си гледай лъка, Марк. Баща ти никога не е имал усет към сабята като чичо ти Арута, а Ники е по-добър сабльор от всички ви. — Обърна се към Николас. — Как е кракът ти?
— Още боли — отвърна с гримаса Николас.
— Това е „фантомна болка“ — каза Накор. — Боли, но само в главата му.
Николас закуцука и седна до Марк, който седеше на стената нацупен.
— Фантомна болка ли? — каза Амос. — Какви са тия глупости?
— Ами, боли си като истинско — каза Николас. — Но според Накор щяло да спре да ме боли, когато най-сетне схвана уроците, които започнах снощи в кулата.
— Точно така е — съгласи се дребосъкът. — Когато наистина ги разбере, няма вече да има болка.
— Ами тогава гледай да побързаш с ученето. Защото призори тръгваме.
Марк кимна, скочи от стената и каза:
— Трябва да довърша някои неща преди да тръгнем.
След като Марк си тръгна, Амос каза:
— Вие двамата май наистина не се обичате много, нали?
Николас сведе очи към земята, но Хари отговори вместо него.
— Няма и да се заобичат преди Абигейл да направи избора си между двамата.
— Ако може — каза с горчивина Николас. — Аз отивам да си прибера нещата. — И също стана и влезе в хана.
Амос се обърна към Хари.
— Защо имам чувството, че ако тези двамата не намерят повод да сключат мир, рано или късно единият ще убие другия?
— Нещо стана студено, а? — отвърна Хари. Отпусна се на стената и заговори: — Много си приличат. Никой няма да отстъпи и един ръст. — Погледна към вратата на гостилницата. — Николас е разбрано момче, адмирале. Вие го познавате от по-дълго, но мисля, че аз го познавам по-добре. — Амос кимна, че е съгласен. — Но нещо у Марк превръща този иначе разбран момък в опърничаво магаре.
Накор се засмя.
— Но и Марк се държи като прасе — каза Амос. Плесна Хари по гърба и добави: — А ти гледай по-скоро да се научиш да ме наричаш „капитане“, а не „адмирале“. Аз отново съм Тренчард пиратът. — Със заплашителна усмивка той извади камата от колана си и започна да опитва острието й с палец. — Вече съм с години по-стар и доста по-бавен, но това, което годините са ми взели, се компенсира с лошотията ми, че и оттатък. — Изведнъж камата му се опря в носа на Хари. — Някакви възражения?
Хари хлъцна и отстъпи крачка назад.
— Не, капитане!
Амос се засмя.