— В предишния ми занаят капитанът беше най-злият кучи син в цялата банда. Така те избират. Наплашваш екипажа до смърт, за да гласуват за теб.
Хари се ухили и го попита:
— Вас така ли са ви избрали толкова млад?
Амос кимна.
— Така, но и защото убих една свиня, втория помощник, още когато бях юнга. — Облегна се на стената и прибра камата. — Бях на дванадесет години, когато за пръв път излязох в открито море. На второто ми пътуване вторият помощник — казваше се Барнс — реши да ме набие заради нещо, което не бях направил. Затова го убих.
— И какво? — попита Хари.
— Капитанът веднага свика целия екипаж. Без разните му там съдебни глезотии. Излагаш си случая и екипажът решава. Оказа се, че повечето мъже мразеха Барнс, а аз дадох да се разбере, че са ме набили за нещо, за което не съм виновен. Виновникът излезе напред и каза на капитана, че не съм направил това, за което са ме обвинили… — Погледът на Амос се зарея в далечината. — Странно, нали? Дори не си спомням за какво бях обвинен. Все едно, виновника го напердашиха с камшик, макар че капитанът беше милостив, защото онзи се оказа достатъчно честен, за да ми спаси живота. Направиха ме трети помощник. След четири години на същия кораб станах първи помощник.
— Станах капитан на двадесет години, Хари — продължи Амос. — На двадесет и шест вече бях плячкосвал почти всяко пристанище в Горчивото море освен Крондор и Дърбин. На двадесет и девет реших да се откажа. — Той се засмя. — И на първия ми честен курс цураните ми подпалиха кораба и ме оставиха да съхна ей тук, в Крудий. Беше преди повече от трийсет години. И ето ме, вече прехвърлил шейсетте и пак пират! — Амос отново се засмя. — Ужасен кръг, нали?
Хари поклати глава в нескрито удивление.
— Каква биография само!
Амос се загледа към опожарените стени на замъка. Предния ден от Карс бяха пристигнали двама зидари и сега започваха първоначалния си оглед на терена за възстановката. Мартин беше горе с тях и им даваше указания, така че работата да може да започне след като снеговете се стопят, все едно дали ще се е върнал дотогава, или не.
— Когато дойдох, намерих тук забележителни хора. — Той сведе поглед замислено. — Те промениха живота ми. Много им дължа. Често съм гълчал Арута, че отнема веселото на живота, а честно казано, понякога той наистина става много кисел. Но е чудесен човек в много отношения и вдигна ли платна в бурни води, бих го избрал за свой първи помощник. Обичам го като син, но да бъдеш негов син не е лека задача. Боррик и Ерланд си имат много качества, не на последно място — че не приличат на баща си, но Николас…
Хари кимна.
— Той просто е като него.
Амос въздъхна.
— Това не съм го признавал пред никого, но Ники винаги е бил любимецът ми. Той е мил момък и макар в голяма степен да притежава силата и способностите на баща си, има нежността на майка си. Само се моля да го върна при семейството му здрав и читав. Не искам и да си представя дори как ще обяснявам на баба му защо съм допуснал да му се случи нещо лошо.
— А аз се моля дано и към мен изпитвате същото с казването на баща ми, капитане — каза Хари.
Амос го изгледа и се ухили злобно.
— Няма да се женя за баща ти, скуайър. Ти отговаряш сам за себе си.
Хари се засмя, но не беше съвсем убедителен.
Изведнъж откъм хълма се чу вик, те се обърнаха и видяха, че един от карските зидари тича презглава надолу по склона. Той викна нещо и Амос се обърна към Хари.
— Не разбрах…
Но човекът извика отново и Амос изпъшка:
— О, богове! Само това не!
— Какво? — попита Хари.
— Станала е злополука — каза Накор и затича нагоре към замъка.
Изведнъж Хари разбра. Само трима души имаше горе при замъка: двамата зидари и херцогът.
— Ще извикам Марк и Николас — каза той и хукна към хана.
— И намери Антъни! — викна Амос. — Ще ни трябва лечител!
Докато всички стигнат до замъка, един монах от абатството при Силбан вече се грижеше за Мартин. Херцогът лежеше в безсъзнание на голата камениста земя, а монахът преглеждаше раните му.
— Какво се е случило! — извика Марк и се втурна към баща си.
Старшият зидар каза:
— Една част от парапета поддаде и Негова светлост падна. Казвах му аз, че е опасно там горе. — Личеше, че повече го интересува да не го обвинят, отколкото нещо друго.
Марк погледна монаха.
— Зле ли е?
Монахът кимна, а Антъни и Накор коленичиха до Мартин, зашепнаха си и след малко Антъни каза:
— Трябва да го пренесем в хана.
— Да пратим за носилка — каза Николас.
— Нямаме време! — отговори Антъни.
Хари, Николас и Марк надигнаха Мартин и бавно го понесоха надолу.