В хана го настаниха в една от малките стаички на втория етаж. Антъни махна на останалите да излязат и двамата с Накор затвориха вратата.
Другите се помотаха малко в коридора, след което Амос изсумтя:
— Никаква полза няма да чакаме тук. Имаме да свършим още сто неща преди да тръгнем утре.
— Утре ли? — възкликна Марк. — Не говорите сериозно.
Амос замълча и погледна строго сина на Мартин.
— Разбира се, че говоря сериозно. Тръгваме утре призори.
Марк гневно пристъпи към него.
— Татко няма да е в състояние да тръгне на път утре.
— Татко ти няма да е в състояние да пътува до пролетта, Марк — каза Амос. — Не можем да го чакаме.
Марк понечи да възрази, но Николас го прекъсна.
— Почакай малко. — И запита Амос: — Откъде знаеш?
— През своя живот, Ники, съм виждал доста хора да падат от реите и да се удрят здраво в палубите — отвърна Амос, погледна отново братовчеда на Николас и рече: — Марк, Мартин вече наближава седемдесетте, въпреки че като го види човек, няма да му даде толкова. И по-млади мъже от него умират от такива рани. Никой няма да вземе да те лъже с приказки, че животът му е извън опасност. Но също така в опасност са сестра ти и другите пленници. Чакането ни тук няма да помогне на Мартин, но всеки ден чакане със сигурност ще застраши още повече живота на сестра ти. Тръгваме утре.
И си тръгна и остави тримата младежи смълчани сред коридора. Николас промълви:
— Съжалявам, Марк.
Марк го изгледа и без да каже нито дума, забърза надолу по стълбището.
Калис влезе в гостилницата, мокър до кости от внезапния проливен дъжд. Тръсна глава, докато сваляше подгизналото си наметало, и го окачи на окачалката зад вратата. Ханът все още беше препълнен, но не толкова натъпкан като последния път, когато младият елф бе дошъл в Крудий, защото вече бяха вдигнали още няколко подслона.
Калис видя Николас и Хари бързо прекоси стаята и седна до тях.
— Имам вести за чичо ви, принц Николас.
Николас му каза за злополуката. Калис го изслуша безстрастно и после каза:
— Това е лоша новина.
На стълбището се появи Антъни и щом зърна Николас, забърза към масата им.
— Негова светлост дойде в съзнание. Къде е Марк?
Хари скочи.
— Отивам да го намеря.
Антъни кимна на Калис, а той му каза:
— Нося вести за херцога.
— Можеш да получиш само няколко минути — каза Антъни.
Николас също стана, но магьосникът го спря.
— Един по един.
Синът на кралицата на елфите последва Антъни нагоре по стълбището, а малко след това в хана влязоха Марк и Хари. Николас стана да посрещне братовчед си и Марк каза задъхано:
— Татко се свестил?
Николас кимна.
— Калис му донесе вести от кралицата на елфите и сега е при него. Можеш да се качиш веднага щом той излезе.
Калис се появи на стълбището и Марк бързо тръгна нагоре, но елфът го спря и каза:
— Негова светлост иска да поговори с Николас.
Очите на Марк светнаха от гняв, но той си замълча, а Николас се шмугна бързо покрай него. Влезе в стаята и видя Мартин да лежи завит с одеяло до гърдите. Антъни, Накор и монахът се суетяха около него.
— Как си, чичо? — каза Николас.
Мартин протегна ръка, Николас я хвана и я стисна. Мартин заговори с невероятно отпаднал глас:
— Трябва да поговоря с теб, Николас. Насаме.
Николас се озърна към тримата и Антъни каза:
— Ние ще изчакаме отвън.
Мартин притвори очи и се отпусна на постелята. По широкото му чело избиха ситни капчици пот. След като чу, че вратата се затвори, херцогът каза:
— Калис ми донесе ето това.
И подаде на принца някакъв пръстен. Николас го взе и го огледа. Беше изработен от сребристочерен метал и проблясваше хладно. Имаше нещо отблъскващо във формата му — две сплетени змии, всяка от които беше захапала опашката на другата. Той понечи да го върне на Мартин, но той му каза:
— Не, задръж го.
Николас го прибра в малката кесийка, която носеше на колана си, а Мартин попита:
— Колко ти е разказал баща ти за Сетанон?
Въпросът изненада Николас.
— Не много — отвърна той. — Той не говори често за това, а когато го прави, е твърде скромен за своето участие. Амос обаче ми е разказвал доста.
Мартин се усмихна немощно.
— Не се и съмнявам. Но има много неща, свързани с тази битка, които Амос не знае. — Махна с ръка на младежа да седне на ръба на леглото. Той се подчини и Мартин каза: — Аз може би умирам.
Николас понечи да възрази, но Мартин го прекъсна:
— Нямаме време за безсмислени възражения, Николас. Твърде висок е залогът. Може да умра, а може и да оживея — ще бъде както боговете решат, макар че без Бриана… — За пръв път Николас видя болката от загубата у Мартин. А после чичо му го погледна в очите. — Ти трябва да научиш някои неща и ми е останало още малко дъх да ти ги кажа…