— Добра поличба — подвикна морякът и скочи на палубата.
Николас сравняваше новата външност на екипажа с онова, с което бе свикнал в Крондор. Всички кралски моряци носеха униформи: сини панталони, риза на сини и бели черти и синьо вълнено кепе. Сега се бяха облекли в какви ли не чудновати дрехи. Рибарите от селцето с охота бяха разменили мръсните си стари дрехи срещу удобните и топли флотски униформи. От старите ракли в подземието на замъка бяха извадили няколко копринени жакета и панталони, ризи от тънък лен, шапки с всевъзможна форма, някои украсени с пера, други — с пискюли. Ако можеше да се съди по кройките и моделите им, бяха носени преди време от лорд Боррик, дядото на Николас, от крал Луам и от бащата на Николас, когато са били още момчета. Други дрехи сигурно бяха били принцеса Карлайн или на майка й, лейди Катерин, и също бяха влезли в употреба, защото Амос беше дал да се разбере, че дръзко ярката премяна е един от отличителните белези на „Братството на корсарите“, както го наричаше самият той. Тъй че сега кралските моряци носеха дрехи, принадлежали преди повече от тридесет години на един младеж, който сега беше крал, и други, които бяха обшити по маншетите и яките с брокат и дантела и бяха украсявали някога одеждите на сегашната херцогиня на Саладор, сестрата на краля.
Николас се усмихна. Той самият беше избрал едни стари дрехи на баща си. Носеше черни, високи до прасците чизми с високи и остри отпред кожени наколенници. Прости черни панталони, достатъчно широки, за да осигуряват лесно движение, а над тях проста бяла риза без дантели и ширити, с отворена яка и бухнали ръкави. Черен кожен елек отгоре, който осигуряваше известна минимална защита срещу вражеското острие. Единствената му отстъпка пред необходимостта от по-пищно облекло на екипажа беше широкият червен пояс на кръста му. На дясното му рамо висеше широк, извезан със спирали кожен ремък, от който висеше сабята. Сабята не беше предпочитаното от Николас оръжие, но беше доста по-разпространена от рапирата, широко известна като любимото оръжие на принца на Крондор и неговите синове.
Дългата му коса беше прибрана на опашка, завързана с червена лента, а брадата му вече беше пораснала.
Хари ходеше все така облечен в умопомрачително съчетание от цветове, но по настояване на Амос беше оставил дрехите си да се позацапат и да избледнеят от слънцето. Оплакваше се от това, но Амос настояваше, че корсарите били мърлява пасмина.
Марк се качи на палубата и Хари се засмя. Синът на херцога се беше спрял на почти същите дрехи като Николас, само дето поясът му беше син, а косата му се вееше свободно до раменете и носеше синя вълнена шапка. На бедрото му висеше тежка къса сабя — най-подходящото оръжие при превземане на кораб на абордаж, когато боят се води отблизо.
— Ама наистина си приличате като близнаци… — почна Хари и млъкна, след като и двамата го изгледаха свирепо.
— Как беше баща ти? — попита Николас.
— Почти нищо не ми каза — отвърна Марк. — Усмихна се и ми пожела успех, след което заспа дълбоко. — Той опря длани на перилото и го стисна силно. — Останах до него цяла нощ… но все още спеше, когато трябваше да тръгна.
— За годините си той е силен човек — каза Николас.
Марк само кимна, после, след дълго мълчание се обърна към Николас и каза:
— Да сме наясно в едно. Не разчитам на теб. Изобщо не ме интересува какво си направил, откакто дойде в Крудий; стигне ли се до кръв, струва ми се, че ще се откажеш. На теб не ти стиска за онова, което ни предстои скоро.
Николас усети, че кипва от обвинението, но успя да запази спокойствие.
— Не ме интересува дали разчиташ на мен, или не, Марк, стига да се подчиняваш. — След което му обърна гръб и се отдалечи.
А Марк извика след него:
— Аз няма да стана клетвопрестъпник, Николас, но ако заради тебе пострада сестра ми или Абигейл… — Заплахата му остана недовършена.
Хари се втурна по стълбата да догони приятеля си.
— Това трябва да се прекрати.
— Кое? — попита Николас.
— Това съперничество между теб и Марк. Ако не внимавате, някой от вас може да убие другия.
Николас се отдръпна от пътя на двама моряци, които дърпаха някакво дебело въже, за да сменят ъгъла на главното платно. Амос раздаваше команди от мостика.
— Докато Марк не реши да престане да ме мрази или поне да престане да се съмнява в мен, нищо не мога да направя — каза Николас.
— Виж, той всъщност не е толкова лош — отвърна Хари. — Достатъчно време прекарах с него, за да го опозная. В някои отношения той много прилича на баща ти. — При тази забележка Николас присви очи. — Не, сериозно говоря. Баща ти е много твърд човек, но е честен. На Марк просто му липсват поводи да се държи честно с теб, това е всичко. Направи нещо, за да му дадеш шанс да прави това, което е редно, и той ще го направи.