— Ти какво предлагаш?
— Не знам, но трябва да намериш начин да го убедиш, че не си му враг. — Той посочи на запад и добави: — Истинският враг е някъде там.
Николас се замисли за всичките невероятни неща, които му беше казал чичо му предната нощ и кимна.
— Да, мисля, че мога да намеря начин.
— Е, добре — каза Хари. — Аз пък ще ида да поговоря с Марк и да се опитам да го убедя да се вслуша в разума. Ако измислиш нещо, което може да помогне, направи го, защото съм сигурен, че ще имаме нужда един от друг.
Николас се ухили.
— Откога сте станали толкова умен, Хари Лъдландски?
Хари му отвърна със същото.
— Откакто веселбите приключиха, Николас Крондорски.
Николас кимна.
— Ще поговоря с Амос. Постарай се да доведеш Марк в каютата му след няколко минути.
Хари кимна и се затича, а Николас отиде при Амос и му каза:
— Трябва да поговорим.
Амос го погледна и видя, че е съвсем сериозен.
— Насаме ли?
— Най-добре ще е в каютата ти, Амос.
Амос се обърна към първия си помощник.
— Поеми кораба, Родес.
— Слушам, капитане.
— Поддържай същия курс. Аз ще съм в каютата си.
Заслизаха към капитанската каюта, като по пътя надникнаха през отворената врата в каютата, която Марк делеше с Накор, Калис, Гуда и Антъни. Четиримата лежаха на койките си доволни, че могат да поотдъхнат след дългите нощни приготовления и в очакване за трескавите дни, които им предстояха. Николас им махна с ръка и двамата с Амос продължиха.
Амос отвори вратата на каютата си и след като влязоха, рече:
— За какво става дума, Николас?
— Трябва да почакаме Марк.
След минута на вратата се почука и Николас отвори.
— Какво става? — попита Марк и влезе.
— Седни — подкани го Николас.
Марк се обърна към Амос и капитанът кимна.
— Знам за Сетанон — каза Николас и погледна Амос.
— Разказвал съм ти за това, Ники — рече Амос. — Какво по-точно имаш предвид?
— Имам предвид, че чичо Мартин ми разказа всичко.
Амос кимна.
— Около тази битка има неща, които знаят само твоят баща и чичовците ти. Аз лично се въздържах да задавам въпроси. Щом смятат за толкова важно да не го споделят с други… — Не довърши мисълта си.
Николас се обърна към Марк и попита:
— Какво ти е разказвал баща ти?
Марк го погледна кисело.
— Знам за Великото надигане на моределите. Знам за самата битка и за помощта от Кеш и от цураните.
Николас вдиша дълбоко.
— Вижте, има една тайна, известна само на краля и братята му. Брат ми Боррик я знае, защото ще бъде следващият крал. Брат ми Ерланд я знае, защото ще бъде принцът на Крондор след татко. Сега я знам и аз.
Марк присви очи.
— Каква ще е тази тайна, че баща ми да я премълчи от мен, а да я каже на теб?
Николас извади пръстена от кесийката на колана си и го подаде на Марк, който го огледа и на свой ред го връчи на Амос. Амос изпъшка:
— Пак ония проклети змии!
— Какво е това? — попита Марк.
— Заклевам и двама ви да го пазите в тайна — каза Николас. — Това, което ще ви кажа сега, трябва да си остане в тази каюта. Съгласни ли сте?
Марк кимна, Амос също. Николас продължи:
— Това, което малко хора знаят, е, че Великото надигане, когато лъжепророкът на моределите Мурмандамус се е опитал да завладее Кралството, е дело на други.
— На други ли? — възкликна Марк.
— На пантатийските змиежреци — промълви Амос.
Марк погледна и двамата объркано.
— Нищо не съм чувал за тях.
— Малцина са чували — каза Николас. — Мурмандамус е бил лъжепророк в много отношения. Той не само не е бил отдавна мъртвият водач, върнал се, за да поведе народа си срещу нас, но изобщо не е бил истински тъмен елф. Бил е змиежрец, преобразен по някакъв магически начин така, че да наподобява легендарния им главатар. Моределите просто са били подведени и така и не са разбрали измамата.
— Разбирам — каза Марк. — Но защо всичко това е трябвало да се държи в тайна? Според мен за нас по северната граница щеше да е само от полза, ако моределите знаеха, че са били мамени от един натрапник.
— Защото рискът е твърде голям — отвърна Николас. — В град Сетанон се крие един артефакт. Един голям камък, сътворен от древна раса, известна под името валхеру.
Очите на Марк се разшириха, а Амос кимна, сякаш видял как последните части на една главоблъсканица си идват на мястото.
— Властелините на драконите ли? — промълви Марк.
— Пантатийците са някаква раса от гущероподобни същества — продължи Николас. — Така поне твърди баща ти, Марк. Те почитат едно същество от древните валхеру като своя богиня и искат да завладеят Камъка на живота, за да използват огромната му сила и да върнат своята богиня в този свят.