— Но Сетанон е изоставен — каза Амос. — Според мълвата над този град тегне проклятие. Да не би тази скъпоценна вещ по някаква причина да е останала без защита?
— Според Мартин тя си имала страж. Един велик дракон, който също така е оракул. Повече не пожела да ми каже, освен че един ден трябва да отида там. След като се върнем от това пътуване, ще помоля татко да ми разреши да посетя оракула.
— Но защо баща ми не пожела сам да ми каже всичко това? — попита Марк.
— Баща ти е положил клетва по настояване на Луам — каза Николас. — Само кралят, моят баща, твоят баща и Пъг са знаели за съществуването на този камък и за неговия страж.
— И Макрос е знаел — каза Амос — Сигурен съм.
— Макрос Черния е изчезнал след битката — каза Калис, отваряйки вратата.
— Вие в Елвандар не чукате ли? — изрева Амос.
Елфският принц вдигна рамене.
— Слухът ми е по-силен, отколкото на хората, а стените на тази каюта не са толкова дебели, колкото би ти се искало. — Облегна се на вратата. — Освен това баща ми също знае за дракона, който пази камъка. По-точно драконката. Някога тя е била негова приятелка и той също ми е разказвал за битката при Сетанон. Но ти защо наруши клетвата си, Николас?
— Защото Марк е от моята кръв и от кралското семейство, въпреки че баща му е отказал всякакви претенции за трона за своето потомство. А Амос ще се жени за баба ми, така че той също ще стане един от семейството. Но преди всичко защото им вярвам и защото ако нещо се случи с мен, други трябва да са наясно какво е заложено тук. Изглежда, много повече неща са изложени на риск, отколкото отнетия вече живот, колкото и да сме обичали тези хора. Възможно е да дойде момент, когато ще изглежда благоразумно да се откажем от преследването, и ако тогава не съм с вас, искам да знаете защо никога не бива да се предавате. — Николас замълча, сякаш претегляше думите си. После се обърна към Марк. — Твоят баща не е от хората, които са склонни към преувеличения, но едва повярвах на това, което ми каза накрая. Това нещо, този Камък на живота, по някакъв начин е свързан с всяко живо същество на Мидкемия. Ако пантатийците го завладеят, ще се опитат да освободят своята господарка, онази, която смятат за своя богиня, но правейки го, ще унищожат всяко живо същество на този свят. Всичко, каза ми той, от най-могъщите дракони до най-малкото насекомо. Целият наш свят ще се превърне в безжизнена пустош, населена само от възкресените духове на Властелините на драконите.
Очите на Марк се разшириха и той се обърна към Калис. Елфът каза:
— Моят баща ме предупреди за същото. Той също така не е склонен към преувеличения, значи трябва да е вярно.
Марк едва прошепна:
— Но защо тези пантатийци ще искат да извършат такава злина? Та нали те също ще умрат?
— Това е култ на смъртта — каза Николас. — Те просто почитат една от валхеру, която им е придала форма и разум, защото преди това са били обикновени влечуги. — Поклати глава, сам неспособен да повярва на това, което бе казал. — Колко съжалявам, че не го знаех, преди да си отиде Пъг. Много въпроси бих му задал. Все едно, те си въобразяват, че тя ще се върне в пълната си власт и ще ги въздигне като свои полубогове, и че след тях всичко останало ще бъде възродено отново, за да им служи.
— Но дори да знаеха истината, смъртта не буди страх у тях — продължи Николас. — Те с радост биха приели унищожението на целия свят, само за да върнат своята „богиня“. Сега разбираш ли защо сме длъжни да продължим дори някои от нас да загинат по пътя?
Последното беше насочено към Марк и той промълви:
— Разбирам.
— Значи знаеш, че сляпото подчинение е глупаво — каза усмихнат Калис.
— Разбираш ли, че съперничество между нас не може да има?
Марк стана и каза:
— Да. — И протегна ръката си. Стиснаха си десниците и изведнъж Николас видя на лицето на братовчед си същата крива усмивка като на баща си. — Но когато всичко това свърши и Абигейл се върне жива и здрава в Крудий, пази се, принце.
Заканата беше уж на шега, но и малко на сериозно и Николас я прие в същия дух.
— Когато се върне жива и здрава, с твоята сестра и останалите.
Отново си стиснаха ръцете и Николас и Марк излязоха от каютата. Калис погледна Амос, който леко се усмихна.
— Какво му е смешното, капитане?
Амос въздъхна.
— Просто гледах как две момчета се превръщат в мъже, приятелю. Съдбата на целия ни свят може би зависи от това, което правим сега, а те все пак намират време да си съперничат за някакво си хубавко момиче. — Но после лицето му помръкна и той изрева: — И ако само още веднъж си посмял да влезеш в каютата ми без разрешение, ушите ще ти отрежа и ще ги закова на вратата. Ясно?