Девойката, която беше изразила гласно съмненията си, каза:
— Извинете, милейди.
Маргарет само я потупа утешително по ръката, седна на отреденото й място, сбутано в масата от потни тела, и видя, че Абигейл се взира втренчено в нея.
— Наистина ли мислиш, че ще ни намерят? — прошепна тя и в очите й просветна плаха надежда.
Маргарет кимна и тихо промълви:
— Надявам се.
Разбуди я някакъв стържещ звук. През деня през решетъчния капак на люка проникваше светлина, това беше и единственият източник на въздух в задушния трюм. Нощем смътната лунна светлина хвърляше блед сумрак в част от трюма, но по-голямата част оставаше в непрогледен мрак. Маргарет отново чу стърженето и видя над главата си късче лунна светлина. Отгоре се спусна някакво въже и по него се смъкна тъмна фигура. Един от разбойниците скочи леко на пода между две от спящите пленнички. Беше стиснал между зъбите си кама.
Той се наведе над едното момиче и затисна устата му. Очите на девойката се разшириха от ужас и тя се опита да се отдръпне, но мъжът я бе затиснал.
— Имам нож, миличка — прошепна той. — Само да гъкнеш и си мъртва, разбра ли ме? — Изплашеното момиче го зяпна с широко ококорени очи, огрени от бледата луна. Той опря острието на камата в корема й и каза: — Или ще те мушна ей с това, или с нещо по-приятно. На мен ми е все едно.
Момичето, все още почти дете, не можа да реагира, вцепенено от ужас Маргарет се надигна, мъчейки се да се закрепи на крака от силното люшкане на кораба и прошепна:
— Остави я на мира. Тя още не разбира какво обичат мъжете.
Мъжът се обърна към Маргарет. Всички пленници бяха облечени еднакво: грубо парче плат, скроено като чувал, с дупка, през която да се промуши главата, и вързано на кръста. Маргарет развърза връвта на кръста си и смъкна дрехата, разголвайки се до кръста. Мъжът се поколеба, явно видял движението на тялото в сумрака. Тя се усмихна на изнасилвача, пристъпи към него под лунната светлина така, че да може да я види по-добре и каза:
— Тя е дете. Ела при мен и ще ти покажа как се язди хубавото конче.
Макар и не красиво момиче, Маргарет все пак беше привлекателна и годините езда, лов, както и необичайно суровият живот бяха направили тялото й здраво и стегнато. На тази смътна светлина изглеждаше определено съблазнителна, с изпънатите назад рамене и мамещата си усмивка.
Мъжът се ухили, разкривайки два реда почернели и прогнили зъби, остави момичето, което беше заплашвал и каза:
— Ами добре. Бездруго щяха да ме пречукат, ако посегнех на девица, но ти явно си минала по тази пътечка, скъпа. — Пристъпи към нея, изпънал камата напред и каза: — Ти сега само си трай, пък стария Нед ще ти го направи хубаво и двамката ще се позабавляваме. После ще се кача горе, че да може да слезе приятелчето и той да те оправи.
Маргарет се усмихна и протегна ръка да го погали нежно по брадичката. След което изведнъж сграбчи китката на ръката му с камата, а с другата го стисна здраво между краката. Нед изрева от болка. Макар да беше по-едър от момичето, не беше по-силен от нея и не можеше да се освободи от болезнената хватка.
Пленниците се развикаха. От въжето горе бързо слязоха двама от пазачите заедно с един търговец на роби. Пазачите издърпаха настрана изнасилвача, а търговецът изгледа разголеното момиче и Нед и каза:
— Отведете го на палубата. И хванете оня, който му е позволил да отвори капака на люка. Вържете ги, накълцайте ги по ръцете и краката и ги хвърлете на акулите. И всички да разберат, че не може да нарушават заповедите.
Пуснаха още едно въже и двамата пазачи вдигнаха горе хленчещия Нед.
Търговецът се обърна към Маргарет и я попита:
— Той нарани ли те?
— Не.
— А насили ли те?
— Не — отвърна тя.
— Тогава се покрий.
Пак пуснаха въжето, търговецът също се качи на палубата и пленниците отново останаха сами. Очите на Маргарет се приковаха в светлия квадрат на люка. Решетъчният капак изскърца и се затръшна неумолимо, сякаш да подчертае цялата им безпомощност.
Седмица след набега корабът хвърли котва и няколко гласа отгоре извикаха на пленниците да се приготвят за слизане. Отвориха капака на люка и пуснаха въжена стълба. Седемте дни в претъпкания трюм и оскъдната храна и вода си бяха взели своето. Докато помагаше на другарите си по съдба да се доберат до стълбата, Маргарет забеляза хората, които бяха издъхнали през нощта. Всяка сутрин двама от ловците на роби слизаха в трюма и отнасяха мъртвите под люка, откъдето спускаха въже с клуп. Затягаха клупа под мишниците на мъртвия и го изтегляха горе. Един от мъжете беше споменал, че след кораба непрекъснато плуват акули и сега тя вече знаеше защо.