Выбрать главу

После се обърна и извика на помощника си:

— Събирай екипажа, Родес!

Докато Амос крачеше към главната палуба, първият му помощник се развика:

— Всички под квартердека!

След минута целият екипаж се бе строил на главната палуба. Николас и спътниците му останаха да слушат от фордека. Амос огледа екипажа и каза:

— Познавам ви добре всички, освен вас, войниците от Крудий, които се съгласихте да тръгнете с нас и бяхте подбрани лично от херцога. Вярвам ви и разчитам на всички вас. Ако хранех някакви съмнения, нямаше да сте тук. Сега ме чуйте. От този момент вие не сте повече хора на Кралството. Вие сте пирати, току-що идващи от Порт Маргрейв. Ако някой от вас никога не е бил там, попитайте онези, които са били; то е едно малко градче без никакви забележителности. Ако не можете да запомните описанието, дръжте си устите затворени, щом пристигнем във Фрийпорт.

Огледа ги един по един.

— Скоро всички вие ще се озовете лице в лице пред мъже, които са убили ваши другари моряци или войници, ваши приятели и близки. Ще ви се иска да удушите тези кучи синове, но не можете. Фрийпорт се управлява със също толкова стриктни закони като Крондор, но правосъдието им е много по-сурово. Шерифът на Фрийпорт е законът в града и единствената апелация след присъдата му може да се отправи към Съвета на капитаните, но това се случва рядко. Споровете се решават с оръжие, кавгите са забранени. Така че ако срещнете копелето, което е убило брат ви, усмихнете му се и знайте, че редът му скоро ще дойде.

— Не сме дошли тук за мъст — продължи Амос. — Дошли сме, за да намерим дъщерята на херцог Мартин и другите момчета и момичета, които бяха похитени от Крудий. Тук сме, за да намерим и спасим вашите деца или децата на вашите приятели. Ако някой от вас смята, че няма да може да сдържи нервите си, по-добре да не слиза на брега. Защото се заклевам, че ще обеся всеки, който започне крамола, и ако не успеем да намерим и спасим децата, ще се пържи в ада освен това.

Предупреждението беше ненужно, защото тези мъже бяха решени да спасят всеки пленник или да загинат. Амос се усмихна.

— Добре. Сега, първият кучи син между вас, който ме нарече „адмирал“, ще го подгоня с камшика и ще го пердаша от носа до кърмата, ясно?

Мъжете се разсмяха и отвърнаха хорово:

— Да, капитане!

Амос се ухили широко и извика:

— Аз съм капитан Тренчард! Камата на моретата! Минавал съм Тъмните проливи посред зима! Корабът ми е „Хищник“ и съм се спускал с него до седмия кръг на ада, пил съм ейл в Кахуули и съм се връщал жив и здрав у дома! — При тази дръзка хвалба мъжете се разсмяха и завикаха одобрително. — Майка ми е морски дракон, баща ми е мълния и танцувам джига върху черепите на жертвите си! Бил съм се с бога на войната и съм целувал самата смърт. Мъжете треперят от сянката ми и жените припадат, щом чуят името ми, и никой, който ме нарече лъжец, не оживява! Аз съм Тренчард, Камата на моретата!

Мъжете завикаха и запляскаха възторжено, а Амос каза:

— А сега вдигайте черния флаг и всички по местата си. От този миг вече ни гледат. — И посочи далечния връх.

Един от мъжете слезе долу и скоро се върна с голямо черно знаме, ушито под личния надзор на Амос в Крудий. Вдигнаха го на кърмовата мачта и то заплющя под напора на вятъра.

Николас погледна знамето — бял череп върху черно поле, а зад черепа дълга кама с острието надолу под ъгъл, с рубинена капка, падаща от върха й. Принцът погледна Хари, Калис и Марк и видя, че и те са зяпнали знамето. Накор се ухили, а Антъни и Гуда останаха равнодушни.

— Странното е, че… ама той изобщо не се преструваше, нали? — каза Хари.

Николас поклати глава.

— Мисля, че е имал доста сурово детство.

— Още в Крондор ми се стори, че го познавам — промълви Гуда.

— Така ли? — учуди се Николас.

— Веднъж бях в Лимет, когато той нападна — отвърна Гуда. — Видях го от другата страна на барикадата. — Гуда поклати глава и въздъхна. — Стари спомени. — Погледна към острова и посочи към върха.

Влязоха в залива по залез-слънце. „Хищник“ се носеше величествено към Фрийпорт. Заливът представляваше широк овал с коралови брегове и стръмно издигаща се зад тях планина — като огромна ръка от черен гранит на фона на оранжево-пурпурното небе с черни, сиви и сребристи облаци, скрила залязващото слънце. Дълъг низ груби постройки със сламени покриви опасваше залива. На всяко ъгълче гореше фенер или факла. Нощният живот във Фрийпорт започваше.