— Чувал съм за места като този остров — каза Гуда.
— Какво имаш предвид? — попита Николас.
— Виждаш ли как планината се издига в почти съвършен кръг около залива?
— Да, и какво?
— Това е било сърцето на вулкан.
Николас кимна.
— Доста голям вулкан. — Това сякаш го зарадва. — Близо половин миля ширина!
По стръмния склон една след друга се появиха светлинки и Николас се загледа очарован в бляскавата панорама. Корабът бавно се понесе към средата на залива, посрещнат от топлия бриз откъм брега. Наоколо се полюшваха на котва други седем кораба с различна големина — два бяха почти колкото „Хищник“, а най-малките бяха обикновени каботажни корабчета. Щом стигнаха до най-доброто възможно местоположение, Амос заповяда да приберат и последните платна и да хвърлят котвата. Лекият ветрец откъм пристанището донесе мирис на подправки и аромати. Отдалече отекваха гласове, но самото пристанище беше тихо.
— Доста спокойно изглежда за толкова много светлини — отбеляза Хари.
— Мисля, че чакат да видят дали не сме под фалшиво знаме — каза Гуда.
След като корабът спря, Амос заповяда да спуснат лодка и зарева обидни ругатни и заплахи. Николас вдигна учудено вежди от грубостта му, но бързо се сети, че Амос разиграва представление, за да го чуят на брега.
— Имам нещо да ви кажа на вас двамата — подхвърли Гуда и Николас и Марк се обърнаха към него. — Доста съм пътувал през живота си и съм виждал много подобни места. Тук сме чужденци и няма много да ни вярват. Няма да е от полза да будим съмнения. Така че се разберете кой как се казва, щото отдалече си личи, че сте роднини.
Николас и Марк се спогледаха и Николас отрони:
— Имам приписан някакъв имот край едно село, Естербрук. Ходил съм там няколко пъти.
Гуда кимна.
— Значи Марк и Николас от Естербрук. Става. А кой е баща ви?
Марк се усмихна хитро.
— Мама не знае.
Гуда се засмя и го плесна закачливо по гърба.
— Вървиш, Марк.
— Коя е майка ви? — попита той Николас.
— Меги от Естербрук — каза, без да мисли, Николас. — Тя е слугиня в единствения хан там, собственост на един мъж на име Уил, все още си я бива и на мъж не отказва.
Гуда отново се разсмя.
— Добре казано.
Тримата отидоха при Амос, който продължаваше на бързи обороти да бълва всичките си познания в областта на псувните и ругатните. Двама от войниците наблизо също бяха подхванали играта му и ръсеха гръмко цветисти проклятия за удоволствие на зяпачите по брега.
Когато седнаха в лодката, Амос рече:
— Момчета, а вие нагласихте ли си историите?
— Марк е по-големият ми брат — отвърна Николас. — И сме от Естербрук. Кои са бащите ни — не знаем.
— Ник е малко тъпичък — добави Марк. — Но се спогаждаме, заради мама.
Николас изгледа намръщено фалшивия си брат и каза:
— Това е едва второто ни пътуване. Наели сме се при теб в… — Поколеба се малко и добави: — Порт Маргрейв.
Амос кимна към Гуда и Накор и каза:
— Вие двамата сте си тези, които сте. — После поглади брадата си, погледна замислено Антъни, който се чувстваше много неудобно в панталони и туника, и го попита: — Ами теб за какъв да те представяме?
— За вашия знахар? — предложи Антъни.
— Имаш ли си каквото ти трябва?
— Имам какви ли не билки, корени и разни други неща, които мога да използвам, за да лекувам рани. Ще бъда много убедителен, като попазарувам малко из града.
— Добре — отвърна Амос и се обърна към Калис: — Тебе няма да те затрудни много, ако се представиш за ловец от Ябон, нали?
Елфът кимна.
— Говоря ябонски не лошо, ако се наложи.
Амос се ухили.
— Така. Значи, ако някой ви попита, единственото, което знаете за мен, е, че съм Тренчард и че наскоро съм се върнал от Горчивото море. Може преди това да съм плавал за Кеш или за Кралството, но в това никой не е сигурен. По-добре да не питате.
Двамата моряци хванаха веслата и подкараха лодката към пристанището. След няколко минути стигнаха до нисък пристан, до който се полюшваха завързани лодки. Не се мяркаше никой и те спокойно слязоха на брега и се заизкачваха по каменните стъпала на кея.
Изведнъж някой им извика:
— Стой! Представи се!
Амос изрева:
— Кой иска да знае?
Пред тях излезе плешив мъж с клюнест нос. Беше слаб, но широкоплещест. На лицето му се беше изписала насмешлива гримаса. Мъжът отвърна с дълбок и много учтив глас:
— Аз искам да знам. — И махна разсеяно с ръка. — И още няколко приятели. — От тъмното изскочиха въоръжени мъже и обкръжиха малката им група. Няколко арбалета се насочиха към тях и Амос им прошепна: