— Стойте спокойно.
Плешивият мъж закрачи наперено, спря пред Амос и каза:
— Вееш знаме, което ни е добре познато, приятел, но не сме го виждали по тези води повече от трийсет години.
Амос изведнъж избухна в смях.
— Патрик от Дънкасъл! Тебе още ли не са те обесили бе, човек? — След което стовари едрия си юмрук в лицето на мъжа и нещастникът отхвърча и тежко падна на каменния кей. Амос пристъпи напред и насочи обвинително пръст. — Къде са ония двадесет златни реала, дето ми ги дължиш?
Ухилен, мъжът потърка пострадалото си чене.
— Я виж ти! Амос! Мислех, че си умрял.
Амос сръга с лакти двама от хората на Патрик, насочили оръжията си към него, протегна ръка на Патрик, дръпна го да се изправи, след което го прегърна, стисна го и изрева като мечка:
— Какво правиш във Фрийпорт? Чух, че си прехвърлял оръжие на ренегатите в Таласъмските планини.
— Богове, че това беше толкоз отдавна — отвърна Патрик. — Десет години минаха оттогава. Аз съм шерифът на Фрийпорт напоследък.
— Шерифът ли? Мислех, че онова зло родезийско копеле — как се казваше? — Франциско Галатос беше шериф тука.
— Това беше преди трийсет години. Той умря отдавна и още двама се смениха след него. Аз съм шерифът от пет години. — Патрик сниши глас. — Ами ти къде беше? Последното, което чух за теб, беше, че прекарваш оръжие от Квег за Далечния бряг.
Амос поклати глава.
— Ако почна да ти разправям, ще е дълга. По-добре най-напред да седнем на халба ейл или бутилка вино.
Патрик го изгледа и каза:
— Амос, нещата тук доста са се променили от последното ти идване.
— Как? — попита Амос.
— Ела с мен.
После махна с ръка на хората си да обкръжат спътниците на Амос и ги поведе по тясната крайбрежна уличка. От прозорците и вратите надничаха местни хора. Няколко пъстро нашарени жени им подвикваха от праговете да им прескочат на гости в случай, че преди това не ги обесят. Тези подмятания се посрещаха с одобрителен смях от зяпачите.
— Бардаците май са си същите, Патрик — рече Амос. — Същите пълни с кучки бърлоги са, като едно време.
— Ти само почакай — отвърна Патрик.
Стигнаха до някакъв широк булевард и Патрик посочи и каза:
— Виж.
Амос спря и загледа изумено. Защото докъдето му стигаха очите, улицата беше обкръжена от дву— и триетажни сгради, боядисани, спретнати и много чисто поддържани. По минувачите пък личеше, че Фрийпорт е доста оживено селище.
— Не мога да повярвам! — възкликна Амос.
Патрик потърка разсеяно брадичката си, където Амос го беше ударил преди малко, и каза:
— Вярваш, не вярваш — това е, Амос. От последното ти идване тук доста се разраснахме. Отдавна не сме онова малко селце с една кръчма и публичен дом, а голям град. — Той тръгна към улицата и им махна да го последват. — Може и да не зачитаме чак толкова закона като ония в Кралството, но не сме по-покварени от повечето градове в Кеш и сигурно по-малко от Дърбин. При мен работят петдесетима жандарми и ни се плаща добре, за да поддържаме реда във Фрийпорт. — Жестът му обхвана сградите от двете страни на улицата. — Много от тукашните търговци въртят търговията си в Кралството, в Квег и в Кеш.
— Без да ползват услугите на митниците, предполагам — изсмя се гърлено Амос.
Патрик се подсмихна.
— Да, обикновено. Но някои даже са на чисто с митниците в Кеш и Островите — биха загубили много, ако им конфискуват товара. А и не се иска кой знае колко да кажат, че стоката е от друго място — предпочитаме при тия превози името на Фрийпорт да стои по-настрана. Като цяло, повечето от работата ни сега е да превозваме. — Патрик посочи една от сградите и каза: — Това е най-голямата независима търговска къща за подправки на север от град Кеш.
Амос се разсмя.
— Независима! Това ми харесва. Тъй като търговията с подправки в Кеш е имперски монопол, сигурно на търговеца никак не му е лесно да действа в империята.
Патрик се усмихна и кимна.
— Но си има източници в империята и подозирам, че си е създал здрави връзки в самия двор. Този човек върти делата си с търговци от страни, за които не сме и чували, Амос. От света на цураните. От Бриджана, отвъд Кеш. От места, чиито имена не мога дори да произнеса, отвъд морета, за които доскоро не знаех, че съществуват. — Той продължи напред и останалите го последваха.
Подминаваха сграда след сграда — в тях все още кипеше работа въпреки късния час.
— Някои от тези хора са ти познати, Амос — каза Патрик. — Хора като нас, пирати на млади години, но сега разбират, че честната търговия носи по-добри доходи и по-малък риск.