На Николас градът му се стори не много по-различен от всички, които беше посещавал досега, само дето гражданите изглеждаха по-раздразнителни и свадливи. Двама мъже се скараха, но двамина от хората на шерифа набързо ги разтърваха. Синът на принца на Крондор скоро се увери, че по всички мерки Фрийпорт изглежда съвсем процъфтяващ град.
— Затуй значи си се превърнал в толкова мнително копеле на стари години, Патрик — подхвърли Амос.
Шерифът кимна.
— Длъжен съм. Времето, когато можехме да побегнем по хълмовете и да чакаме, докато на щурмовия флот от Крондор или Елариал им омръзне и си съберат партакешите, отдавна мина. Сега имаме твърде много да губим.
Амос изгледа убийствено стария си приятел.
— Затуй значи ни посрещна с цяла дузина биячи?
— Да. И ако не успеете да убедите Съвета на капитаните, че сте точно това, което твърдите, че сте, по същата причина ще се наложи да вземем кораба ви.
— Само през трупа ми — изръмжа Амос.
И арбалетите отново се насочиха към него, а Патрик Дънкасъл въздъхна:
— Ако се наложи, Амос. Ако се наложи.
Капитаните на Островите на залеза заседаваха в една къща в самия край на булеварда. По пътя Николас и приятелите му се натъкваха на коя от коя по-екзотични гледки. Нощният въздух бе изпълнен с неразбираемия ромон на десетки езици, а многоцветното разнообразие на облеклата направо дразнеше очите. Игралните домове и бардаците се редуваха с търговски къщи и представителства на корабни превозвачи. И на всяка врата табели на всевъзможни езици известяваха какви услуги се предлагат.
Улични търговци бутаха колички или мъкнеха подноси, отрупани с всевъзможни стоки, от скъпи коприни и накити до печени сладкиши и бонбони. Главата на Николас се замая. Фрийпорт бе по-голям и много по-оживен от Крудий.
— Как така изобщо не сме чували за всичко това в Кралското море? — каза Амос.
— Това се брои срещу тебе, Амос — отвърна Патрик. — Търговската политика на всяка държава върви по два пътя — правия и повратливия. И всеки, който върти търговия по далаверата, бързо научава къде оградата е по-ниска, къде може да се разтовари стока, придобита по втория начин. Не е възможно да си плавал в последно време под този твой омразен флаг и да не си чувал, че Фрийпорт е най-голямата световна перачница на плячка. Дори честните търговци знаят за него, защото тук няма мито и такси.
Амос се умълча. Продължиха по улицата.
— Нали ти казах, Патрик; историята е дълга.
В самия край на булеварда се издигаше сграда с голяма табела: „Градска управа“. Сградата беше скромна, с голям чардак и два прозореца. Кепенците бяха разтворени широко и Николас чу, че отвътре се носят гръмки викове.
Влязоха в сградата. Целият долен етаж представляваше едно широко помещение. Дървено стълбище до почернялата стена водеше към втория етаж. От тавана висеше дървен полилей, на който горяха дузина свещи.
Пред стълбището имаше дълга маса и зад нея седяха седмина мъже. Амос свали почтително голямата си шапка и останалите последваха примера му. Но с това цялата предпазливост на стария пират, изглежда, се изчерпа, защото Амос закрачи енергично, застана пред капитана в средата и изрева с цяло гърло:
— Какво, в името на Седемте кръга на ада, ти дава право да срещнеш един брат капитан с въоръжени мъже, Уилям Глътката, кучи сине?
Побелелият капитан в средата на масата отвърна:
— Кротък си както винаги, доколкото виждам.
Друг от мъжете, по-млад и с черни къдрици, увиснали до раменете му, и с тънки завити нагоре мустаци попита:
— Кой е тоя фукльо бе, Глътка?
— Фукльо!? — изрева Амос и се обърна към младия мъж. — И то докато съм жив и дишам, Морган! Чух, че баща ти се натряскал до смърт и ти си поел командата на кораба му! — Изгледа убийствено младока и каза: — Момченце, преди да те откъснат от майчината ти цица, аз палех кешийски кораби и потапях квегански галери. Опосках Порт Натал и подгоних флотата на лорд Бари обратно към Крондор като глутница улични псета! Аз съм Тренчард, Камата на моретата и с ей тия двенките ще убия първия, който ми се опълчи!
— Мислех, че си мъртъв бе, Амос — отвърна кротко Морган.
Амос измъкна кама и докато някой успее да реагира, я метна и закова ръкава на палтото на младия капитан към масата, после изръмжа:
— Ха, мъртъв!
Николас сръга Марк с лакът и му кимна към края на масата — там седеше светлокож мъж с татуировки по лицето и със златна халка на носа. Очите му бяха сини като скъпоценни камъни.
Патрик Дънкасъл обяви официално:
— Господа капитани, това е Амос, капитан Тренчард, и аз го познавам лично.