Капитан Глътка каза:
— Чухме, че си плавал под знамето на Кралството, Амос.
Амос вдигна равнодушно рамене.
— Да, за известно време. Преди това се забърках в една лудория на север. Какво ли не съм правил. Плавал съм за Кеш и срещу тях, плавал съм за Кралството и срещу тях също така. Като всеки в тази стая.
— Твърдя, че тия са кралски шпиони — каза един от капитаните в другия край на масата.
Амос се обърна към него и отвърна, подражавайки на говора му:
— Пък аз твърдя, че ти все още си кръгъл идиот, Питър Страшно око. Как изобщо си станал капитан, за мен е пълна загадка. Капитан Милост ли умря, или двамата с Рендър го „пенсионирахте“?
Мъжът понечи да стане, но Патрик се сопна:
— Никакви кавги!
Мъжът с татуировките рече:
— Моите хора ми съобщиха, че си доплавал с черното знаме, но корабът ти е боен кораб на Кралството.
Амос го изгледа в очите.
— Беше кралски кораб, Рендър, преди да го открадна. — Изгледа го кръвнишки, после погледна Страшното око и отново извърна очи към Рендър. — Качеството на водачите тук, изглежда, е отишло по дяволите. Страшното око и Рендър капитани, ха! Какво стана с твоя капитан Джон Авъри, Рендър? Да не би да го изяде?
Рендър стисна ръба на масата: изглеждаше готов да се изхрачи в лицето на Амос, но се овладя. Помълча за секунда, след което изсъска:
— „Бантамина“ потъна край Тарум преди десет години, Тренчард. Оттогава съм капитан!
Патрик се намеси:
— Можем да си стоим тук и да се обиждаме цяла нощ, Амос, но това няма да помогне на каузата ти.
Амос огледа присъстващите.
— Член съм на Братството на капитаните отпреди всеки от вас освен Уилям Глътката. Кой смее да ми отрича правото на свободно преминаване? Фрийпорт винаги е бил отворен за всеки капитан, комуто му е стискало да доплава дотук. Или може би сте започнали да събирате данъци? Какво, да не би да сте станали цивилизовани, мътните да ви вземат?
— Нещата не са същите като преди, Амос — отвърна Патрик. — Твърде много можем да загубим, ако някой започне да си вре носа тук.
— Аз ще се закълна — заяви Амос.
— По каква работа си дошъл във Фрийпорт? — попита един млад капитан, който до този момент си беше мълчал.
Амос го изгледа — нисък, трътлест, с рижа брада и къдрава червеникава коса до раменете. Усмихна се широко и рече:
— Ти трябва да си Джеймс Червения.
Мъжът кимна.
— Гониха ме от Квесторското око до западната страна на Квег с един кораб също като твоя, Тренчард.
Амос се ухили.
— Преди две години, по-миналата пролет. И не само те гоних, ами щях и да те хвана, ако не беше свърнал към брега и ония квегански галери не бяха излезли да видят на какво си играем.
Червения плесна с десница по масата и изрева:
— Ти плаваше за краля!
Амос също изрева:
— Нали току-що го казах бе! Ти глух ли си, или само си тъп? Плащаха ми куп злато за всеки един кучи син от вас, когото мога да спипам, плюс опрощение за предишните ми грехове, и никой тук на мое място нямаше да се подвоуми да направи същото! — Амос се наведе над масата, впи очи в очите на Червения и добави тихо: — Особено когато алтернативата е въжето.
— Имаме проблем — каза Патрик. — Повечето от нас тук те познаваме, Амос, но не сме те виждали по тия места доста години. Ти твърдиш, че отново си станал пират, но с какво можеш да ни увериш, че няма да ни продадеш на оня, който вдигне мизата най-високо?
— Със същото, с което всички тия кучи синове тука! — викна Амос и посочи капитаните на масата.
— Залогът е много висок — каза Червения. — Това е най-сладкото начинание в цялата история на Островите и приходите са стабилни. Би трябвало да сме пълни кретени, за да го съсипем.
— Какво предлагате? — обърна се Амос към Патрик.
— Трябва да се позадържите малко тук, Амос.
— За колко време?
— Достатъчно, за да се уверим, че оттатък хоризонта не ни чака някой флот — каза Червения.
— Или да ни дадеш някакво доказателство, че няма да се върнеш в Крондор и да доведеш насам цяла флота — добави Глътката.
— Всеки случай, Амос, няма да е повече от няколко месеца, най-много една година — каза Патрик и се усмихна, все едно че ставаше дума за някакво съвсем незначително неудобство.
— Ти си гламав бе — викна Амос. — Аз не съм дошъл тука случайно и имам да свърша спешна работа.
— Той е шпионин — повтори Страшното око.
— И каква е тая спешна работа? — попита Патрик.
Амос посочи Рендър и каза:
— Дошъл съм да убия ей тоя мръсник.
Рендър скочи като ужилен и извади сабята си.
— Стига! — изрева Патрик и се обърна към Амос. — Какво ти е оплакването от Рендър?