— Преди месец той доведе в Крудий цяла орда убийци, включително дърбински ловци на роби. Изгори целия проклет град до основи и изби почти всичко живо там.
— Преди месец плавах покрай кешийското крайбрежие, Тренчард — презрително изсумтя Рендър. — В Крудий не съм стъпвал от юнга. Пък и какво може да отмъкне човек оттам?
— Той отрича за нападението. А дори да е нападнал Крудий, защо това трябва да събужда спор между вас?
— Защото пет години трупах плячка в един таен склад на пристанището там и тъкмо се канех да си я прибера, а той ми я отмъкна!
— Никакъв склад с плячка нямаше! — викна Рендър.
Всички очи се извърнаха към него и Амос се ухили злобно.
— Щом не си нападал Крудий откъде знаеш, че е нямало?
— Той лъже за мен и за нападението, значи лъже и за плячката — каза Рендър.
Патрик изгледа един по един капитаните и всички му кимнаха. Патрик заяви:
— Фрийпорт си има закон. Никой капитан не може да вдигне ръка срещу друг… иначе екипажите ще се изтрепят. Тоя спор може да си го решите, щом излезете от залива, но докато сте тук, ако някой от двамата вдигне ръка срещу другия, корабът му ще се конфискува и той ще бъде хвърлен в тъмницата.
По време на размяната на любезности Николас беше гледал Рендър и сега каза тихо:
— Той лъже.
Марк също понечи да каже нещо, но преди да си отвори устата, Патрик от Дънкасъл рече:
— Какво каза?
— Казах, че лъже. Имах приятели в Крудий. Това е едно псе, което коли невинни жени и деца. Щом капитан Тренчард не може да го поеме, тогава аз смятам да му взема живота.
— Рендър твърди, че миналия месец е бил по крайбрежието на Кеш — каза Патрик. — Трябва да е бил някой друг.
Николас поклати глава.
— Двама пирати канибали със сини очи, така ли? Не, той е бил.
Патрик се обърна към Амос.
— Капитан Тренчард, вие и вашият екипаж сте задържани. Можете да се движите свободно из града, но ако някой от хората ви предизвика безредици, корабът ви ще бъде конфискуван, а екипажът му — продаден на Квег за роби гребци на галерите им. И стегнете малко човека си. Можете да идвате в съвета, когато пожелаете, и ако успеете да убедите четирима от заседаващите тук капитани, че версията ви е истинска, ще си върнете членството в капитанското братство.
Амос само кимна, обърна си и излезе. Другите тръгнаха след него. Докато слизаха по стъпалата, той прошепна на Николас:
— Това беше добре.
— Да. Сега той със сигурност ще се опита да те убие — подхвърли Гуда.
— Точно това очаквах — отвърна му Николас.
Щом излязоха на улицата, Амос каза:
— Капитаните си въобразяват, че ще останем тук цял месец, но аз смятам да се махаме веднага щом намерим пленниците. — Обърна се към Хари и му каза: — Върни се веднага при лодката и им предай всички от екипажа, с изключение на вахтата, да слязат на брега. Предай им да се държат прилично и да си опичат акъла. Искам всеки да се ослушва какво се говори в града. Да ни търсят в оная гостилница с табелата с червения делфин, край която минахме на пътя за насам. — Хари се затича, а Амос каза на Антъни: — Ти си почвай пазаруването. — Антъни ги остави, а Амос кимна на Гуда да тръгне след него и след като двамата се отдалечиха, каза: — Да го намерим сега тоя хан и да видим дали можем да опазим живота на Ник.
Ханът „Червения делфин“ се оказа скромен, чистичък и сравнително спокоен. Амос нае частна гостна в дъното на хана и Накор седна до открехнатата врата, за да може да вижда кой идва. Амос заговори:
— Явно е, че няма смисъл да си губим времето с убеждаване на капитаните един по един. След като Рендър е един от тях, това означава, че ще трябва да променим мнението на четирима от останалите шестима. — Пръстите му забарабаниха по масата. — Смятам, че в тази работа е замесен поне още един от тях.
— Защо? — попита Марк.
— Твърде много неща не се връзват — отвърна Амос — Видяхте ли корабите в залива? — Марк кимна. — Някой е трябвало да докара много наемници отнякъде, после да ги превози до флотилията, която удари Далечния бряг. Това означава дълго планиране, в което са замесени много хора. Мисля, че са участвали поне два големи кораба, може би три, а това означава поне още един капитан освен Рендър.
— Тогава ще трябва да действаме бързо — каза Николас.
— Разполагаме може би с една седмица преди някой от екипажа да направи гаф и да се наложи да си пробиваме път за бягство с бой — каза Амос.
— Ако пленниците все още са тук, трябва да ги намерим преди да са ги преместили.
Амос поклати глава.
— Почти невъзможно е да са още тук.
— Защо смяташ така? — попита Марк.
Накор се обърна и отвърна вместо Амос: