— Защото капитан Рендър лъжеше всички. Твърдеше, че не било имало нападение. Но все пак е довел пленниците тук. Твърде много лъжи.
— Което означава, че онзи, който е подкрепил Рендър в набега, най-вероятно е отвел пленниците бързо. — Амос свали шапката си и изтри потното си чело. — Забравих колко влажно е по тия места. Сега, като виждам колко голям е станал Фрийпорт, вече мога да си представя как Рендър е успял да организира набега и да го скрие от останалите капитани.
Амос махна с ръка и продължи:
— Наоколо има много острови само на половин ден плаване оттук, които могат да се използват за база. Могъл е да отплава от залива по залез, с твърдението, че тръгва на рейд към брега на Кеш. След това обръща натам, където са го чакали другите нападатели, качва ги, натоварва пинаките на корабите, стига до Крудий, разтоварва пинаките и започва щурма.
— Защо е трябвало да ударят от тези води, Амос? — попита Марк. — След като не са искали другите пирати да го разберат, защо изобщо ще започват оттук?
— През Фрийпорт непрекъснато минават чужденци — отвърна Амос. — Какво по-добро място да се спазарят за това мръсно дело? Но въпросът сега е къде е могъл да скрие неколкостотин пленници?
Лицето на Накор се свъси.
— Пъг спомена за някаква голяма постройка. Голямо тъмно здание.
— Мисля, че е време да почваме — каза Амос, изгледа Марк и го попита: — Ти как си като моряк?
— С малка лодка мога да се оправя, колкото да не се удавя — отвърна Марк.
— Добре. Намери утре една и я купи. Ако някой те попита защо ти е, кажи, че искаш да поогледаш околните острови, щото Тренчард е решил да си вдигне къща. Някои от капитаните си имат свои малки лични кралства наоколо. Вземи и Хари и гледай да не се удави.
— Рендър, изглежда, има твърде много да губи, за да ни създаде неприятности заради това, че двамата с Николас го заплашихме, а на нас ни забраниха да се занимаваме с него — продължи Амос, ухили се и потупа Николас по ръката. — А ти, момчето ми, извади най-големия късмет. Ти имаш незавидната задача да подразниш Рендър до такава степен, че да го принудиш да направи някоя глупост. Ще пуснем някой да го следи, а ти ще вървиш по петите му. Искам да си толкова близо до него, че да те помисли за сянката си.
Николас кимна.
Амос отпуши голямата делва с ейл и попита:
— Е, кой ще пие?
Глава 10
Открития
В небето изкрещя чайка.
Марк, Калис и Хари крачеха към залива. Слънцето вече се вдигаше над хоризонта. За младия полуелф, който не изглеждаше по-възрастен от Хари въпреки своите тридесет години, Фрийпорт бе странно изобилие от непонятни гледки и звуци. Беше се смълчал, оставяйки двамата си спътници да си говорят каквото сметнат за нужно, но гледаше, слушаше и изглеждаше очарован от разнообразието на острова. Хари беше споделил с Николас предната нощ, че е напълно възможно човек да забрави за съществуването на елфа, докато той не реши сам да направи някакъв жест или да проговори — толкова мълчалив беше станал.
Хари тъкмо се канеше да го попита нещо, когато иззад една обърната лодка край брега излезе дребничка фигура и тръгна по петите им. Преди другите двама да успеят да се обърнат, Калис вече беше извадил ловния си нож.
— Богове! Какво искаш от нас?
Непознатото дете прошепна:
— По-важното е какво искате вие тримата?
Детето беше облечено в мръсна груба туника и панталони. Под дългите крачоли се показваха кални пръсти. Тънките ръце, щръкнали от дрипавите ръкави, бяха също толкова мръсни като краката, а и за лицето не можеше да се каже, че е прекалено чисто. Над тясната брадичка и малката уста се очертаваха високи скули и две огромни сини очи. А дългата рошава червеникавокафява коса се вееше във всички посоки.
— Разкарай се от пътя ни, хлапе — каза нетърпеливо Марк.
— Хлапе значи! — извика просячето, изрита злобно Марк в пищяла и отскочи. — Ей затова ще си платите двойно за информацията.
Марк изохка, а Хари онемя от удивление. Калис каза кротко:
— Значи момиче. Добре, тогава махни се от пътя ни, момиче.
Продължиха пътя си, но момичето ги настигна и тръгна заднишком пред Марк.
— Аз знам много неща. Питайте всеки във Фрийпорт и всеки ще ви каже: „Щом искаш да разбереш нещо, питай Бриза.“
— А ти си Бриза, така ли? — каза Хари.
— Естествено.
Марк и Калис не казаха нищо и Хари подхвърли:
— Нашият капитан си търси остров да си вдигне къща.
Бриза спря да върви заднишком, застана на пътя на Марк и подхвърли презрително:
— Сериозно?
Марк се принуди да спре, а другите двама я заобиколиха отдясно. Той я изгледа и каза: