— Съвсем сериозно.
Тя се ухили и Марк с изненада забеляза, че има трапчинки на бузите. Загубил търпение, той повтори раздразнено:
— Да, съвсем сериозно.
И се опита да я заобиколи.
Тя тръгна едновременно с него и пак му препречи пътя.
— Нямам време за тия глупави игри — каза кисело Марк и отново се опита да я подмине.
Тя направи крачка назад, но се спъна в някакво намотано въже и тупна по задник на пясъка. Марк и Хари се засмяха, Калис остана равнодушен. Бриза изсумтя ядосано, щом Марк я подмина и извика след тях:
— Добре! Но като ви писне да обикаляте, елате да ме потърсите!
Развеселен, Марк й махна с ръка по моряшки за почест. Дори Калис се усмихна, а Хари направо се изкикоти.
Късно вечерта Хари, Калис и Марк се качиха на кея и завариха там Бриза да ги чака. Момичето седеше върху някаква бала и ядеше ябълка.
— Е? — каза тя.
Тримата се спогледаха и се опитаха да я подминат. Но тя скочи от балата и закрачи заднишком пред тях, опънала ръце зад гърба си и започна да ги дразни:
— Знам аз какво търситее…
— Казахме ти, че… — почна Марк.
— Не, не стее — припя Бриза.
— Какво не сме?
— Не сте дошли да търсите остров за капитана си. — Тя отхапа последното парче от ябълката и хвърли огризката през рамо в морето. Чайките закрещяха и се сборичкаха за нея.
— И какво търсим тогава? — попита я Хари, уморен от целодневното плаване.
Бриза скръсти ръце на гърдите си.
— Какво даваш, ако ти кажа какво търсите?
Марк поклати отегчено глава.
— Виж какво, момиче, нямаме време за игрички.
Тримата закрачиха по-бързо, а Бриза каза:
— Знам къде отидоха дърбинските търговци на роби.
Те спряха, спогледаха се и се обърнаха кръгом като по команда. Калис се върна при момичето и го стисна за ръката.
— Какво знаеш? — попита Марк.
— Оу! — извика тя и се опита да се отскубне, но Калис я държеше здраво. — Пусни ме, иначе няма да кажа нищо!
Марк сложи ръка на рамото на Калис и каза:
— Пусни я.
Калис го послуша, а момичето се дръпна, разтърка китката си и се нацупи.
— Майка ти не ти ли е казвала, че има и по-добри начини да привлечеш вниманието на една девойка? — Изгледа много сърдито Марк и продължи: — Никак не изглеждаш зле за мърляв разбойник, макар че според мен без брада ще си по-хубав. Смятах да не ви взимам много, но сега цената се вдига.
— Виж какво — каза Хари. — Кажи ни най-после какво знаеш и какво искаш.
— Зная, че преди един месец в града дойдоха някакви странни хора. Други, много повече, се струпаха по околните острови и много се стараеха да не ги забележат хората във Фрийпорт. Повечето говореха на кешийски, но с някакъв странен акцент, какъвто не бях чувала. Други пък дойдоха в града да накупят продукти. Не всичко наведнъж, но достатъчно, за да събудят любопитството ми. Нищо необичайно не може да се случи тук, без да го забележа. Затова реших да подуша тук-там. — Тя се усмихна. — Много съм добра в откриването на разни неща.
Хари неволно се усмихна.
— Сигурно.
— Е, ще се спазарим ли вече? — попита ги тя настойчиво.
— Каква ти е цената? — попита Марк.
— Петдесет златни реала.
— Нямам толкова злато — каза Марк.
— Какво ще кажеш за това? — попита я Хари.
И й подаде някакъв пръстен — златен и с голям рубин.
— Откъде си го взел това? — учуди се Марк.
Хари поклати глава.
— Забравих вече. — И се обърна към момичето. — Това покрива цената, която искаш.
— Добре — отвърна момичето. — Проследих една от групите им, запомних накъде потеглиха и тръгнах вечерта с една лодка след тях. Скоро видях и кораба — най-големия кораб, който съм виждала. Стоеше на котва малко отвъд носа. Беше черен и приличаше на квеганска галера, с високи предна и задна палуби и с много големи платна, и адски широк. Стърчеше високо над водата и мисля, че беше празен, но от него до близкия остров и обратно непрекъснато кръстосваха лодки. С хора и провизии. От това, което бяха струпали на брега, прецених, че се канят да тръгнат на дълъг път, може би чак към отвъдната страна на Кеш. Освен това имаха много патрули, поради което ми се наложи бързо да се махна.
— След три седмици откъм островите се появиха някакви лодки и спряха извън Фрийпорт — продължи тя и се ухили: — Стана ми интересно и се върнах на острова. И видях, че са прехвърлили повечето хора на големия кораб. Но свалиха и много пленници на острова. Командваха ги шестима дърбински търговци на роби.
— А откъде знаеш, че това ни интересува? — попита Хари и задържа пръстена.
— Корабът ви е от Кралството, а всички пленници говореха на кралския език. Един прочут капитан изведнъж се появява след цели тридесет години — твърде много съвпадения според мен. Капитанът ви си е истински, но всички останали сте адски чистички и възпитанички. Вие сте от кралската флота. Дошли сте да търсите ония пленници, нали?