— Никой не твърди, че тези, които стоят зад всичко това, са човешки същества, исаланецо — тихо каза Амос.
Антъни продължи да обикаля, сякаш търсеше нещо. И тъкмо когато Амос се канеше да ги подкани да излизат, се наведе и вдигна от пода някакъв парцал, използван очевидно за превръзка и извика:
— Маргарет!
— Как разбра? — попита Амос.
— Просто знам. Тя го е носила — отвърна магьосникът.
Марк огледа парцала и попита:
— Пострадала ли е? Виж, има кръв!
Антъни поклати глава.
— Мисля, че… използвала го е, за да превърже някой друг.
— Как разбра? — попита Марк.
— Просто… знам — отвърна магьосникът.
Амос се огледа и каза:
— Този набег е бил планиран от дълго време и с всички подробности. Повечето нападатели са дошли от Кеш или от другаде, но в тази работа трябва да са замесени поне стотина души от Фрийпорт. Проблемът е как да намерим някой, който е бил замесен и който да проговори. Този, който е организирал набега, сигурно е платил добре и… — той посочи разсъблечения мъж с прерязаното гърло — и е раздавал наказания много бързо. Малцина биха се осмелили да издадат такъв главатар. — Обърна се към Марк. — Трябва да намерим онова момиче и да видим какво още знае то.
Мълчаха през целия път обратно до пристанището на Фрийпорт.
Върнаха се в „Червения делфин“ привечер. Хари ги чакаше и гледаше хитро.
— Какво се е случило? — попита го Амос.
— Рендър за малко не предизвика Ник — отвърна ухилено Хари. — Реши да обядва в друга кръчма. Един от нашите хора го забеляза, така че Ники се появил и седнал наблизо. Рендър почнал да крещи. Не е добре с нервите. Нашите хора пускат клюки за набезите и градските хора вече почват да се чудят дали наистина не е станало нещо неприятно — доста хора тука знаят, че се е гласяло нещо мътно през последните няколко месеца, и все повече са склонни да повярват на нас и да се усъмнят в Рендър. — Хари поклати глава. — Ако нещата тръгнат добре, например ако в шестък вечер някой си развърже кесията да черпи всички, които искат да слушат как Рендър ще обърка работите на всички за следващите пет години, като нищо ще се разбунтуват, ще хванат Рендър и ще го обесят сами, без да чакат доказателства. — Веселата му физиономия изведнъж стана сериозна. — Но мисля, че на Рендър вече му писва от нас. По улиците се говори, че утре или вдругиден ще отплава за набези по брега на Кеш и че си търси още хора за екипаж.
— Още хора? Значи ще налети на Ник още тази вечер, ако си го е наумил. — Амос се замисли. — Рендър може да я изиграе тая ръка по два начина. По-умният е да отплава още тази нощ и да не се мярка повече във Фрийпорт. Но той не се слави като много умен. Хитър и лукав — да, но не и умен.
— Доколкото го познавам тоя канибал, сигурно ще се опита да ми вземе кораба… затова му трябват още хора на кучия му син — продължи Амос замислено. — Ще убие Ник, ще прехвърли вината на мен, ще поиска да ме обесят, ще вземе най-добрия кораб и ще изчезне.
— Какво да направим тогава? — попита Марк.
— Ами… ще го оставим да се опита — отвърна Амос и се обърна към Хари. — Тичай да намериш Гуда и Ник, и колкото видиш от нашите хора, и ги доведи тук.
Хари тръгна, а Амос рече на Антъни и Марк:
— Вие почнете да търсите дали някой знае нещо за оная постройка, дето са държали пленниците; може да са си довели собствени дърводелци оттам, откъдето са се довлекли, но едва ли са мъкнали всичките дървета. И гледайте да не се забъркате в някоя беля.
Марк и Антъни излязоха и Амос каза:
— Чудно как магьосникът разбра, че оня парцал е бил на Маргарет?
Накор се ухили.
— Той е магьосник. А освен това е влюбен в нея.
— Тъй ли? — рече Амос. — Аз пък го мислех за студенокръвно.
Накор поклати глава и каза:
— Свенлив е. Но е влюбен в нея. Затова може да я намери, щом се наложи.
Амос го изгледа с присвити очи.
— Пак ли почваме със загадките, исаланецо?
Накор сви рамене.
— Аз ще взема да подремна. Тук след малко ще стане доста шумно. — Килна стола си назад така, че да може да се подпре на стената, и затвори очи. И само след миг започна лекичко да похърква.
Амос го изгледа и измърмори:
— Това пък как го направи — умът ми не го побира.
Корабът изстена и Маргарет каза:
— Чуй!
Абигейл я изгледа почти равнодушно.
— Какво?
— Променяме курса — каза й Маргарет. — Не усети ли как смениха посоката?
— Не. И какво от това? — попита равнодушно Абигейл.