Въпреки, че бяха получили прилично облекло и лична, много по-голяма каюта и добра храна, Аби все още беше потисната и почти непрекъснато хлипаше и лееше сълзи.
— Тръгваме на юг — каза Маргарет. — А аз очаквах, че ще тръгнем на изток, за да минем през Тъмните проливи. Но сега обръщаме на ляв борд… — Абигейл я изгледа тъпо — … надясно! Значи тръгваме на югозапад!
Абигейл поклати глава объркано, после в очите й проблесна искрица любопитство и тя попита:
— И какво означава това?
Със страх и без капка надежда Маргарет прошепна:
— Означава, че не отиваме в Кеш.
Мъжете си подвикваха приятелски ругатни за поздрав и леките жени в гостилницата се смееха високо. Николас пресуши вече седмата или осмата си чаша вино. В другия край на помещението седеше Рендър с петима свои хора и им шепнеше. Близо цял час Николас и пиратският капитан си бяха мятали злобни погледи, а Гуда и Хари продължаваха гръмко да увещават Николас да престане да пие. Той обаче продължаваше. Преди около час беше започнал да сипе закани по адрес на Рендър. Отначало мъжете до него едва го чуваха, но през последните пет минути въпреки врявата всички наоколо чуваха ругатните му съвсем ясно.
Изведнъж Николас се надигна и тръгна с клатеща се походка към масата на Рендър. Гуда и Хари се забавиха с реакцията си и го настигнаха чак когато двама-трима от мъжете с Рендър се бяха изправили с ръце на дръжките на сабите си.
— Сърцето ще ти извадя, свиньо мръсна! — изрева Николас и гостилницата притихна. — В боговете се кълна, ще те накарам да си платиш за онова, което направи!
Рендър го изгледа свирепо, а Гуда и Хари задърпаха принца назад. Един от хората на Рендър викна:
— Разкарайте го тоя пияница преди да сме го отървали от мъките!
— Що не опиташ — отвърна сухо Гуда. — Може пък да стане забавно. — Спокойната му физиономия, в добавка към цялата оръжейница, накичена по якото му тяло, прекрати всякакви по-нататъшни закани.
Рендър обаче стана и посочи обвинително с пръст.
— Всички чуха. Тоя човек ме заплашваше непрекъснато. Ако стане нещо неприятно, виновни ще са той и капитан Тренчард! Заклевам се пред всички тука, че ще вдигна ръка само за самозащита!
Николас започна да се дърпа, мъчейки се да се добере до Рендър, но Гуда и Хари го удържаха и го повлякоха извън кръчмата. Поведоха приятеля си, крепейки го под мишниците, по булеварда, стигнаха до „Червения делфин“, влязоха и почти понесоха Николас нагоре по стълбището към стаята в дъното на коридора.
Когато вратата се затвори, Николас се изправи и Хари го попита:
— Как си?
— Никога не съм пил толкова вода. Къде е нощното гърне?
Хари му го показа в ъгъла и Николас се облекчи, после попита:
— Мислите ли, че можем да разчитаме на кръчмаря?
— Не — отвърна Гуда. — Но му платих предостатъчно и добре го заплаших, така че няма да се раздрънка поне през следващите един-два дни.
— Сега ни остава само да чакаме — каза Николас.
Някъде призори в гостилницата на „Червения делфин“ нахълта банда мъже. Едно от прислужващите момчета спеше под една от масите и трополенето моментално го събуди. Работата му беше да пази и да предупреждава гостилничаря, ако дойдат гости по никое време или ако влязат просяци или крадци.
Но като видя мъжете с извадени саби, момчето изпълзя изпод масата и се сви до стената. Не му стискаше да вдига тревога при толкова много въоръжени главорези.
Когато натрапниците се добраха до вратата в дъното на втория етаж, всички врати по коридора се отвориха и от тях наизлязоха други въоръжени мъже. Задрънча стомана в стомана и битката се разгоря сериозно.
Николас и Гуда пазеха вратата в дъното. Двама от нападателите направиха плах опит да стигнат до тях, но присъствието на мъжете със сабите по праговете от двете им страни бързо ги отказа. После откъм стълбището се чу вик, който надмогна дрънченето на оръжията и крясъците.
— Престанете! Заповед на шерифа! Спрете!
Нападателите, хванати натясно в коридора, се обърнаха и неколцина от тях понечиха да си отворят с оръжие пътя за бягство, но стражите бързо ги надвиха. Останалите в коридора се скупчиха на едно място и един извика:
— Предаваме се!
Николас мрачно се усмихна на Гуда и каза:
— Рендър.
От една врата излязоха Амос и Хари, с Уилям Глътката по петите им. От друга врата се появиха Антъни, Марк и Накор. Всички тръгнаха след хората на Рендър по стъпалата долу, където ги чакаха стражите на Патрик Дънкасъл.
Амос се приближи до момчето, дето беше спало под масата и му даде една жълтица.
— Добре се справи. Кажи на господаря си, че му благодаря, задето ни предостави хана.