Петимата капитани се спогледаха.
— Значи — рече Червения — не си откупувал само прошка, когато ме гонеше край брега на Квег?
Амос кимна и изръмжа:
— Оставете ме да ви кажа всичко, а после ще решите. Нито имаме време, нито интерес да прекратим дейността ви тук. Тръгнали сме да спасим дъщерята на херцог Мартин и други хора от Крудий. Някой е платил на Рендър и Питър за тоя набег, включени са били не само дърбински ловци на роби, но и цурански наемни убийци. — Разказа им всичко, което знаеше за нападението над Крудий и завърши с думите: — Така че сега ни чакат много по-важни неща, отколкото да слагаме край на препитанието ви.
— Че какво ни пречи да ви задържим тук като заложници бе, Амос? — рече Глътката.
— Защото единственият начин да бъде спрян Арута да изпрати тук флот, който да изгори целия ви хубав град до основи, е като бъде върната племенничката му цяла-целеничка в Кралството, идиот такъв! — изрева Амос.
— А можем да го направим така, че да се окаже и изгодно за вас — намеси се Николас.
— Как? — попита Глътката.
— Търговията никога не е била от силните ми дисциплини — каза Николас, — но знам, че печелите, защото осигурявате нужни стоки. — Младежът огледа петимата капитани. — В продължение на една година няма да има никакви наказателни мерки срещу Фрийпорт. След това тук ще дойде един кралски кораб. Всеки, който остане тук, ще получи пълно опрощение за миналите си престъпления, стига да се закълне във вярност на Кралството и да не престъпва повече закона. Който предпочете иначе, ще му бъде дадена възможност да си замине по живо по здраво и да си продължи занаята някъде другаде.
— Че какво ще спечелим ние от всичко това? — изръмжа предизвикателно Глътката.
— Преди всичко мир — каза Марк.
— И защита от Кеш и Квег, ако започнат да си мислят, че ще стоите добре на картата като част от техните владения — добави Гуда.
— Кеш, Квег, Кралството — има ли разлика? — каза Глътката. — Губернатори и данъчни агенти, закони и други подобни дивотии. Това ще е гибел за нашия начин на живот.
— Отчасти — отвърна Николас. — Рейдове повече няма да има.
Амос се ухили.
— Уили, двамата с теб все пак понатрупахме нещо през годините, за да гоним търговските кораби като пощурели момци момите по Средилетие.
Глътката кимна.
— Така е, но какъв ще е смисълът да останем тук, Амос? Щом ще ставаме поредното пристанище на Кралството…
— А ако Фрийпорт продължи да действа като свободно пристанище? — намеси се Николас. — Ако един търговец може да дойде тук и да си стовари легално стоката за Кралството, без мита и такси?
— Някои ще продължат да идват тук — каза Глътката, — въпреки че това е по-далечният път от Квег или Крондор. Но пък има определени товари с висока печалба.
— Но кралят няма да го приеме това спокойно, Ник — каза Амос.
— Мисля, че ще го приеме. Опасностите от Фрийпорт се видяха съвсем ясно през последните няколко седмици. Струва си да се лишим от някои приходи, за да запазим спокойствието в този район. Щом Кеш може да си позволи да разреши на капитаните на Дърбин свободно да влизат и излизат, защо Кралството да не може?
— Всъщност защо не? — съгласи се Амос.
— Ти можеш ли да накараш краля да се съгласи, Амос? — попита Глътката.
— Аз — едва ли, Уилям. Но племенникът му сигурно ще може — отвърна Амос и сложи ръка на рамото на Николас.
— Племенникът му? — възкликна Червения.
— Това да си остане между нас. Закълнете ми се, а после ще решите сами как да съобщите на населението какво сме се разбрали тук. Но това момче е Николас, син на принца на Крондор и братовчед на Маргарет, отвлеченото момиче.
— Аз съм нейният брат Марк — добави Марк. — Баща ми е херцогът на Крудий. — При споменаването на баща му очите му се присвиха, но той си замълча.
— Имаме ли друг избор? — попита Глътката.
— Никакъв — каза Амос. — Но все пак ще ви оставим време. Една година, за да размислите.
— Дайте ми хартия и перо — каза Николас. — Ще напиша писмо до баща ми или до този, който би дошъл тук следващата пролет в случай, че не се върнем. До една година ще трябва да решите и да изберете едното или другото.
Глътката се съгласи.
— Патрик? — каза Николас.
— А-а… ваше височество? — отвърна шерифът.
— Засега нещата ще останат каквито си са, но ако капитаните успеят да убедят гражданите да приемат нашите условия когато и да е през следващата година, ти ще действаш като Върховен кралски шериф на Фрийпорт. Съгласен ли си?
Патрик кимна, а Николас продължи:
— Вие, петимата капитани, ще получите кралски грамоти за назначението ви за кралска ескадра на флотата на Крондор. По-убедително ще изглежда, когато баща ми се появи тук идущата пролет, ако на мачтите ви се вее кралското знаме. Вие сами ще се разберете помежду си кого ще назначите за върховен.