Амос се обърна към Рендър.
— А ти сега ще ни кажеш всичко, което знаеш, мръсно псе. Въпросът е само дали ще го кажеш по лесния начин, или по трудния.
Рендър заплю Амос и викна:
— Настоявам за капитанските си права според съюзния ни договор! Все още не сме част от скапаното ви кралство! Никакви права нямаш върху мен, нито съм осъден! Настоявам за лично правосъдие.
Амос се обърна към капитаните.
— Вие нали няма да…
Глътката го прекъсна:
— Длъжни сме, Амос. Не можем да нарушим правилата на договора, докато хората ни не приемат законите на краля. В противен случай…
— Казахте, че можем да разпитаме Рендър в замяна на благосклонността на Кралството! — изрева Амос.
— Дали сме кръвна клетва пред Капитанския договор! — изрева му в отговор Морган и останалите гръмко го подкрепиха. — Ако изобщо имаме капка чест от тази страна на ада, то това е нашата клетва!
— Ти си бил достатъчно дълго в Братството и го знаеш много добре, Амос — каза Уилям Глътката. — Може да си убиец, крадец или богохулник, пак ще те приемем сред нас, но ако бъдеш изобличен като клетвопрестъпник, никой няма тръгне по море с теб.
Морган изгледа пленника и добави:
— Аз лично с радост бих изтръгнал сърцето на този предател със собствените си ръце, Тренчард, но думата си не можем да прекършим. Нарушим ли клетвата си, ставаме като него.
— Много добре, Рендър — каза Амос и свали шапката и палтото си. — Щом държиш на капитанската си привилегия…
— Не! — извика Рендър. — Не ти, Тренчард. Той! — И посочи Николас.
— Момъкът го обвини, а и договорът забранява двубоя между двама капитани — каза Глътката.
— За какво става въпрос? — попита Николас.
Амос пристъпи до него и му заговори тихо:
— Като капитан, Рендър има правото да се защити в личен двубой. Ти си този, който трябва да го убие.
Николас го изгледа стреснато и прошепна:
— Аз никога не съм убивал човек, Амос.
Амос погледна Рендър, който вече бе свалил палтото и ризата си и бе разкрил алените татуировки по гърдите и гърба си, и отвърна:
— Не мога да си представя, че ще се намери друг, когото да мразиш по-лесно, момче. Това е човекът, който уби Бриана и който отвлече братовчедката ти и девойчето, което толкова обичаш.
Но Николас съвсем не изглеждаше убеден.
— Не знам дали ще мога… просто да го убия.
— Нямаш друг избор, синко — мрачно каза Амос. — Ако откажеш, той ще си излезе оттук като свободен човек.
— Но те не могат да…
— Могат и ще го направят. Това не ти е Кралството и санът ти тук не означава нищо. — Сниши глас и сложи ръце на раменете му. — Виж, той със сигурност ще се опита да те убие, ако му дадеш шанс, така че недей. Ако той победи, ще си излезе оттук с всичките права на свободен човек. Такъв е капитанският закон.
— А момичетата? Ние няма да разберем…
— Тези момци — кимна Амос към петимата капитани — се тревожат по-малко за нашите пленници и повече за главите си. Дай им и най-малкия шанс да премислят и те могат да решат, че да те задържат като заложник в случай, че баща ти дойде с флот, всъщност не е никак лоша идея. Ще мислим как да съберем сведения след като се погрижиш да останеш жив, Николас. — В гласа му, както и на физиономията му, се четеше искрена тревога. — Трябва, разбери ме.
Николас кимна и започна да се съблича. Останалите бързо разкараха масите и столовете от помещението. Червения очерта с тебешир голям кръг на пода, а Глътката викна един мъж с арбалет на вратата и каза:
— Правосъдието ни е просто. Двамата влизате в кръга; единият излиза. Ако някой се опита да избяга от кръга, ще бъде признат за виновен и ще бъде застрелян.
Двамата противници пристъпиха към кръга и Хари прошепна на Николас:
— Също като коридора за фехтовка в двореца. Мисли само за оръжието.
Николас кимна. Част от тренировките им включваше дуел в един тесен коридор, в който не можеш нито да настъпиш бързо, нито да се отдръпнеш на едната или другата страна, без да рискуваш да те наранят.
Рендър взе една тежка сабя и я вдигна над главата си. Николас протегна своята сабя напред, разбирайки, че противникът му може да замахне мигновено отгоре, било за да парира атаката му или за да отсече главата му. Глътката каза:
— Дано Банат, богът на крадците и пиратите, да даде сила на онзи, чиято кауза е справедлива.
Николас застана в готовност. А после сабята на Рендър изсъска във въздуха и на Николас едва му остана време да вдигне своята, за да блокира. Пое удара и усети силата му чак до рамото си. И едва сега осъзна, че това вече не е упражнение, нито тренировка — мъжът срещу него се опитваше да го убие.