— Какво каза, Амос?
— Казах, какво ти стана?
— О, ръката ми ли? — отвърна Николас. Огледа я, но не видя кръв. Издърпа ръкава нагоре и видя вишневочервения оток на лакътя — той бързо потъмняваше, но нямаше нито порязано, нито счупено.
— Виждал съм те с часове да тренираш с лявата — каза Хари. — Защо ти беше толкова трудно?
— Не знам. Кракът ми… — отвърна Николас.
Амос и останалите от Крудий погледнаха надолу и видяха, че и двата крака на Николас са си съвсем наред.
— Оправи се! — възкликна Гуда.
Николас поклати глава. Кракът му вече изглеждаше съвсем нормално.
— Заболя ме. Много остра болка, когато стъпвах на него. С всяка следваща стъпка ставаше все по-лошо.
— Сега боли ли те? — попита Накор.
Николас стъпи на него и отвърна:
— Съвсем малко… Вече изобщо не ме боли.
Накор отново кимна, но и този път не каза нищо.
Амос се обърна към другите капитани.
— Е, получихте си правосъдието. — И се обърна към Марк и Хари. — Вземете няколко от нашите момчета да придружат шерифа. Нещо против, шерифе?
— Не — отвърна Патрик.
— След като обкръжите екипажа на Рендър, кажете им, че ще откупя свободата на всеки, който може да ми каже кой е отвлякъл момичетата от оня остров и накъде може да са тръгнали — каза Амос на Марк. — Разпитайте ги един по един, защото ако са заедно, тези долни копелета ще ви лъжат.
Марк кимна и двамата с Хари излязоха.
Амос се обърна и видя, че Николас се е взрял смълчан в безжизненото тяло на Рендър. Лицето му беше добило пепеляв цвят и той сякаш всеки момент щеше да повърне.
— Не се тревожи, синко, ще свикнеш.
— Надявам се да не свикна — отвърна младежът с насълзени очи.
И без да обръща внимание на никого, бавно тръгна към стаята си.
На другия ден Николас спа до късно. Пленяването на екипажа на Рендър се бе оказало по-лесно, отколкото се очакваше. Всички мъже бяха на борда на кораба си, „Тъмната дама“, в очакване на заповед да тръгнат с лодки към „Хищник“, за да го завладеят. Няколкото закани от обкръжилите ги лодки, че ако не сложат оръжие, корабът им ще изгори, набързо ги убедиха. Амос бе отбелязал, че са по-нерешителни от моряците на Кралството, тъй като плават за плячка. Но докато започнат разпита, имаше още цели пет часа, а Николас беше изтощен от дуела.
По дървените стъпала се чу трополене и той отвори вратата. На стълбището стоеше задъханият Хари.
— Какво има? — попита Ник приятеля си.
— По-добре ела долу — отвърна му Хари и бързо заслиза обратно.
Долу, в частната гостна, която Амос беше избрал за щаба си, го завариха да заседава с Уилям Глътката и с Патрик Дънкасъл. Амос погледна Николас и каза:
— Те са мъртви.
— Кои? — попита Николас, уплашен да не чуе имената на Маргарет и Абигейл.
— Екипажът на Рендър. Всички до един са мъртви.
— Всички? — присви очи Николас, мъчейки се да осмисли новината.
— Да — каза Патрик с едва сдържан гняв. — А също и шестима от моите хора. Някой е отровил водата за пиене в затвора. Загубих петима пазачи и един готвач.
— Никой ли не е останал жив?
— Гадна работа. Някой осолил храната, така че всички ожаднели. Ние тук не сме някаква си жестока пасмина все пак и затова са им дали вода. Тъмничарите се хранят със същата храна като затворниците, затова са измрели и те.
— Има и още — каза Амос.
— Да. Още десетима мъртви в града — каза Глътката.
— Изглежда, са от тия, които са участвали в рейда — каза Амос. — Ако изобщо намерим Питър Страшното око и екипажа му, обзалагам се, че ще е на морското дъно. И съм сигурен, че и цуранските наемници ще са с тях. Някой е започнал да прикрива следите.
— Значи всички са мъртви? — каза отчаяно Николас.
Амос кимна.
— Не е трудно да се направи, ако разполагаш с религиозни фанатици, готови да умрат. Отравянето на водата на кораба е много по-лесно, отколкото в затвора. И ми помнете думата, че ще намерим още поне двайсет мъртъвци из града до довечера. Не че много ме е еня за съдбата на тия мръсни кучи синове, дето нападнаха Далечния бряг, но ми се искаше да изтръгна каквото може от тях.
— Ще съобщя в града, че всеки, който е участвал в рейда, има повече шанс да остане жив, ако ни се предаде — каза Патрик.
— Не си въобразявай, че това ще свърши някаква работа — отвърна му Амос, стана и се почеса по брадата. — Имаш цял затвор, пълен с мъртъвци, който доказва, че това е лъжа.
— По дяволите, Амос! — отвърна Патрик. — Ще се погрижа никой непознат да не се приближава до този, който ни се предаде.
Амос поклати глава.
— И ще ми разправяш, че твърде дълго не съм свивал по кривия път, Патрик, така ли? Я си помисли, ти сам какво би направил, ако си участвал в този набег? Същото, което и аз. Ще избягаш в планината и ще се храниш с горски плодове и яйца на чайки, докато не се увериш, че онова, което иска смъртта ти, е напуснало острова.