Глътката присви очи.
— „Онова“ ли? Да не искаш да кажеш „онзи“, Амос?
— По-добре да не знаеш, Уилям. Няма да ти хареса. — Амос се обърна към Марк и Хари и каза: — Знаете какво да направите, нали?
Марк кимна.
— Да. Трябва да намерим онова момиче.
Марк се събуди с усещането, че не е сам. Гуда му даде знак да мълчи и посегна за сабята си. А след това се чу глас:
— Казах ви, че трябва само да попитате за мен и ще ви намеря.
Бриза беше седнала на леглото на Марк и той изведнъж се сконфузи и посегна за ризата и панталоните си.
— Знаеш ли къде са отвели пленниците?
Бриза го изгледа насмешливо, докато се мъчеше да се облече, завит с одеялото, усмихна се лукаво и каза:
— Я виж какво хубаво тяло си имал, сърдитото ми момче. Впрочем, как се казваше?
— Марк — отвърна той бързо.
— Знаеш ли, че си още по-хубав, когато си притеснен? — каза тя и се ухили.
Марк замръзна за миг, след което продължи да се облича под одеялото. Отметна го и започна да си надява ботушите.
— Какво си открила?
— А цената?
— Какво искаш? — попита я той кисело.
Бриза се нацупи престорено и отвърна:
— Мислех, че ме харесваш.
Търпението му се изчерпа и той я стисна за тънката ръчица.
— Аз дори не съм…
И изведнъж в гърлото му се опря острието на кама. Той веднага пусна момичето и кимна:
— Така е по-добре. Не обичам да ме пипат така. Ако ми беше дал поне малко шанс, сигурно щях да ти покажа точно как обичам да ме пипат, но след като ми развали настроението, ще платиш в злато.
Гуда стисна ръката на момичето като в клещи и рязко отдръпна камата от гърлото на Марк.
— Я стига с тия игри, момиче — каза старият наемник. — И не се опитвай да ми вадиш камата от ботуша си. Ще ти счупя ръчицата преди да си посегнала. — Изчака малко, след което я пусна.
— Добре — каза навъсено момичето. — Хиляда златни реала и ще ви кажа каквото искате.
— Защо мислиш, че ще ти ги платим? — попита Марк.
Тя го изгледа много мрачно и отвърна:
— Защото ще ги платите.
Марк се поколеба малко, след което каза:
— Изчакай малко.
Излезе и след няколко минути се върна с Николас и Амос.
— Това момиче твърди, че знае какво се е случило, когато пленниците са били отведени от острова. Иска хиляда златни реала, за да ни го каже.
Амос бързо кимна и каза на момичето:
— Ще ги получиш. Е, къде са?
— Първо златото.
Амос кипна, но се сдържа и отвърна:
— Добре. Да тръгваме.
— Къде? — попита Николас.
— На кораба. — Кимна и Гуда отново стисна здраво ръката на момичето.
— Ей! — изохка тя.
— Не нося толкова злато със себе си, момиче. Държа го в каютата си. И не се бой, няма да пострадаш. Но ако ни излъжеш, ще те хвърлим през борда.
Бриза тръгна с тях с ръмжене, но без да се съпротивлява. Амос бързо вдигна останалите от екипажа в хана и всички поеха към пристанището.
Качиха се на „Хищник“ и капитанът отиде при първия си помощник Родес, поговори си тихо с него и после поведе Николас и Бриза към каютата си. Марк и другите останаха да чакат на палубата.
Щом влязоха каютата, Амос махна на момичето да седне на койката, а на Николас да остане при вратата, за да прегради пътя и за бягство.
— Е, момиче, казвай къде са пленниците.
— Първо златото — отвърна Бриза.
Амос отиде до писалището, зад което в пода имаше тайник, отвори капака, извади една торба и я разклати. После я сложи на писалището, развърза я, бръкна, извади пълна шепа жълтици и ги показа на момичето.
— Ето го златото. Сега ни кажи какво знаеш.
— Дай си ми златото първо — настоя момичето.
— Ще си го получиш, когато ни кажеш къде са пленниците.
Момичето се поколеба и за миг Николас си помисли, че ги лъже, но тя каза:
— Е, добре. Когато разказах на приятеля ви, че проследих онези главорези до мястото, където държаха в плен приятелите ви, не му казах всичко.
— Продължавай — подкани я Амос.
— Имаше един кораб, закотвен в дълбоки води, доста далече от острова. Подобен на него не бях виждала, а доста кораби съм виждала в живота си да идват във Фрийпорт. — Тя описа набързо кораба. — Десетки лодки прекарваха хора от острова до кораба. Не посмях да се приближа много, но съм сигурна, че откараха всички.
— Накъде тръгнаха.
— Не стоях достатъчно, за да видя, но по това време можеха да отплават само на юг. Онзи кораб имаше много по-голяма водоизместимост от този, тъй че разбирате за какво говоря.