И ето ме пак в ролята на златопер дъждосвирец.
Само година по-късно случайността ме срещна с жена, която щеше да бъде моя тайна любовница в продължение на пет години. По време на вечеря след мероприятие, организирано от централния офис в Осло, се запознах с Пия Сюсе, началник-отдел „Кадри“. Седеше от лявата ми страна, а в Скандинавия етикетът изисква кавалерът да разговаря предимно със сътрапезницата си отдясно. В разгара на вечерята обаче Пия Сюсе се обърна към мен с молба да я избавя от протоколния ѝ кавалер — вече цял час не спирал да говори за бензин, а бензинът все пак не е най-благодатната тема. Бях изпил две чаши вино и не се притесних да попитам Пия Сюсе не вижда ли проява на сексизъм — става въпрос и за двата пола — в практиката мъжът да развлича жената. Тя се съгласи с мен. Отпуснах ѝ три минути да каже нещо интересно, нещо да ме разсмее или да ме провокира. В противен случай щях да прекратя разговора учтиво и да насоча вниманието си към отредената ми дама по маса — Уни, очилата брюнетка от Конгсбер. Не ми беше казала повече за себе си. Обективността изисква да призная, че Пия Сюсе се справи успешно и с трите задачи, и то за по-малко от три минути.
После танцувахме. Оценката ѝ беше, че съм най-нескопосаният танцьор.
В асансьора се натискахме. И мнението ѝ за целувките ми не беше високо.
На следващата сутрин се събудихме в леглото в нейната хотелска стая — като началник „Кадри“ я бяха настанили в апартамент. Заяви ми, че снощният секс бил доста посредствен, но не се била смяла толкова, колкото през последните дванайсет часа.
Обикновено се представям далеч по-зле, отвърнах. Тя се разсмя. Използвах следващия час, за да се издигна поне малко в очите ѝ. Или поне така се надявах. Така или иначе, Пия Сюсе обеща до четиринайсет дни да ме повика в централния офис. Дневният ред щял да бъде „свободен“.
Докато чаках на опашка във фоайето, за да върна на рецепцията ключа от хотелската стая, Уни, снощната ми съседка по маса, ме попита може ли да пътува с мен до Конгсбер.
По пътя почти не разговаряхме.
Попита ме за колата и аз отговорих, че е подарък от чичо ми и има сантиментална стойност. Нищо не пречеше да добавя например че макар всеки чарк по нея да е бил сменян минимум веднъж, този модел волво е технически шедьовър. Не създава проблеми като по-шикозното „V70“, при което външните кормилни накрайници и биалетките много често се износват. Нищо не пречеше да споделя с Уни и че се надявам един ден да ме погребат в каросерията на моето волво 240. Но вместо да плямпам баналности, предпочетох да я разпитвам за безинтересни неща. Така научих, че била счетоводителка, имала две деца, съпругът ѝ бил директор на училище в Конгсбер. Уни работела два дни седмично от къщи, два дни ходела в офиса в Осло, а в петък почивала.
— И какво правиш в почивния ден? — поинтересувах се.
— Нищо — отвърна тя.
— Не е ли трудно? Да не правиш нищо?
— Не.
И с това целият ни разговор се изчерпа.
Пуснах Джей Джей Кейл и усетих как ме залива неизразим покой. Навярно заради комбинацията от едва няколко часа сън, от лежерния минимализъм на Джей Джей и разбирането, че стандартният режим на съществуване на Уни е — точно както и при мен — тишината.
Не щеш ли, сепнах се, разбудих се и стреснато се втренчих в задаващите се отсреща автомобили, чийто светлини се размиваха заради дъжда, обливащ предното стъкло. Умът ми тутакси заключи, че а) заспал съм зад волана, б) прекарал съм в дрямка повече от няколко секунди, защото не си спомнях кога е завалял дъжд и не бях пуснал чистачките и в) би следвало отдавна да съм излетял от пътя, който — знаех — в този участък описваше много завои. Машинално посегнах към волана. Пръстите ми обвиха чужда, топла ръка, която държеше управлението.
— Май заспа — обади се Уни.
— Много мило от твоя страна да не ме събудиш.
Тя не се засмя. Хвърлих ѝ бърз поглед. Намек за усмивка ли се спотайваше в ъгълчето на устните ѝ? С времето щях да разбера, че това е горе-долу максималното разтягане на лицевите ѝ мускули. В онзи миг за пръв път видях, че е красива. Не притежаваше класическата хубост на Мари, нито ослепителната красота на Рита Вилумсен от снимките като млада, които много обичаше да ми показва. Да си кажа правичката, Уни Холм-Йенсен беше красива не според общоприетите стандарти, а посвоему.